С ловко приложение в постановление на МС "културният реформатор" Вежди Рашидов спуска завесите на драматичните театри в Благоевград и Смолян, драматично-кукления театър във Враца, театрално-музикалния театър в Кърджали, музикално-драматичния във В. Търново, операта в Ст. Загора и двата национални културни института - Държавния музикален и балетен център - София и Държавния фолклорен ансамбъл "Филип Кутев"
„НАЙ – ХУБАВИЯТ ТЕАТЪР, УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ, Е ПРИЕМНАТА СЦЕНА!” Тези думи изрича на 10 септември 2015 г. министърът на културата Вежди Рашидов пред Парламентарната комисия по културата и медиите. И само половин година по-късно вече е готов с пилотния проект на тази своя идея. В подготвения от него текст на постановление на Министерския съвет, което е за утвърждаване на единни разходни стандарти за финансирането на държавните културни институти в областта на сценичните изкуства, министърът ловко промъква и едно приложение. В него са изброени осем държавни културни института, които са превишили плащанията над постъпленията си реализирани в края на 2015 г. Великодушният културен „реформатор” предлага да им покрие задълженията от собствения си бюджет, а в замяна на това обещава на Министерския съвет, че още в двуседмичен срок от влизане в сила на постановлението, културният „реформатор” ще утвърди програми за финансово стабилизиране на културните институти от „оня списък”.
Дали някой от министрите ще се сети да попита, защото точно тези са „късметлиите”, след като културният „реформатор” непрекъсното плаче на рамото на финансовия министър, че системата на сценичните изкуства е недофинансирана? Или пък самият финансов министър ще потърси някаква финансова обосновка на този проект за постановление? Това тепърва ще разберем.
Сега обаче можем да отчетем, че с това постановление културният „реформатор” слага катинара на тези осем държавни културни института. И работещите в тях, вместо да се радват, че добрият министър им опрощава дълговете, които те и останалите театри натрупаха през тези години благодарение на въведените им от него делегирани бюджети, нека знаят, че културният „реформатор” смята, че: ” Най-хубавият театър, уважаеми колеги, е приемната сцена. Най-красивият театър! Шекспир го е измислил театър да се движи от град на град, да са различни, кумирите да са на обществото. Приемната сцена какво прави? Ще ви го обясня и това. Един директор, един осветител, един озвучител, сцената да се запази, общините да си обгрижват сградите.”
Както се казва – честито на печелившите! Това са драматичните театри в Благоевград и Смолян, драматично-кукленият театър във Враца, театрално-музикалният център-Кърджали, Музикално-драматичният театър във Велико Търново, операта във Стара Загора и двата национални културни института Държавният музикален и балетен център – София и Държавният фолклорен ансамбъл „Филип Кутев”.
Да се готвят следващите! Важното е реформа да има!
Добромир Райчев
