Леглата за онкологично болни в Пловдив намаляват от над 300 на едва 20, а Хасково, Благоевград, Добрич, Габрово остават без нито едно. За това алармират от Центъра за защита правата в здравеопазването.
Това се предвижда в Проект на наредба за утвърждаване на интердисциплинарен медицински стандарт за комплексно медицинско обслужване на болни с онкологични заболявания, с който Центърът разполага.
Тезата на министър Москов за комплексното лечение е известна отдавна, макар, че мнозина опопнираха с аргумента, че комплексното лечение е въпрос на организация, а не на сграда. Проблемът е, че вместо да създаде правила за по-добра, последователна и навременна грижа за тези тежко болни пациенти, наредбата по-скоро се превръща в инструмент за закриване на работещи здравни заведения, които лекуват болни с онкологични заболявания.
Защото пациентите ще могат да се лекуват само в здравни заведения, които разполагат едновременно с отделения по медицинска онкология, лъчетерапия, нуклеарна медицина и палиативни грижи, т.е. да имат в разрешителното си за дейност всички тези отделения, без изключение. Това условие се определя от §1 на преходните и заключителни разпоредби на наредбата, в който изрично се споменава, че СБАЛО, СБАЛОЗ, УМБАЛ,КОЦи МБАЛ изпълняват дейност по комплексно медицинско обслужване на болни с онкологични заболявания, в случай, че покриват изискванията на този стандарт, за 2-ро ниво на компетентност за медицинска онкология на територията на лечебното заведение (а не по договор); 2-ро ниво по лъчелечение на територията на лечебното заведение (а не по договор); 2-ро ниво по нуклеарна медицина на територията на лечебното заведение (а не по договор);наличине на звено и екип за палиативни грижи ( на територията на лечебното заведение ); Образна диагностика – 2-ро нивона територията на лечебното заведение (а не по договор). Останалите няма да получат договор с НЗОК. В приложената таблица е направена експресна соравка за това кои от съществуващите лечебни заведения за лечение на онкологично болни отговарят на така посочените критерии.
Въпреки, че освен в единици случаи на съчетана химиотерапия и лъчелечение, пациентите не ползват всички тези здравни услуги едновременно, това изискване е заложено в проекта за нормативен акт. Дори в момента, когато пациентът приключи с лъчелечението си, той бива изписван от болницата и приет за химиотерапия след определния период от време - седмици или дори месеци.
Буди недоумение логиката на подобна мярка, защото болниците, които предлагат комплексност и в момента съществуват и работят по договор с НЗОК. Но те не са най-предпочитаните лечебни заведения от пациентите с онкологични заболявания. Тази наредба не създава никаква друга предпоставка за нов начин на работа, освен че административно насочва потока пациенти към определени лечебни заведения. Това ще доведе до закриване на най-предпочитаните, а пациентите ще бъдат принудени да се лекуват в тези, които не са в челото на класациите по степен на удовлетвореност.
Според този проекто-документ болници като ВМА, УМБАЛ Царица Йоанна - ИСУЛ, МБАЛ Надежда, МБАЛ Сердика, УМБАЛ Токуда, УМБАЛ СофияМед в София, заедно с МБАЛ Централ Онко Хоспитал и КОЦ Пловдив в Пловдив, които лекуват над 50% от пациентите с химиотерапия и лекарствено лечение в страната, ще трябва да затворят врати. Очевидно целта е тези пациенти да бъдат преразпределени и насочени в други лечебни заведения по административен ред, а не по тяхно желание. В Пловдив от над 300 легла по медицинска онкология, ще трябва да останат 20, само тези в УМБАЛ Св Георги. В София всички пациенти трябва да се насочат в Сити клиник и СБАЛО. Във Варна ще остане само УМБАЛ Св Марина. Остават без онкологична помощ Благоевград, Габрово, Добрич, Хасково, които в момента работят като единствени лечебни заведения за онкоболни в областите си. Частният PET-CT в София в Пета градска болница също ще бъде закрит. Очевидно за всички е, че изборът на пациентите ще е предопределен и значително ограничен. Това не вярваме да доведе до по-добра грижа, подобрена преживяемост и по-добра превенция.
Добре е Министерството на здравеопазването да се заеме с основните си функции и се погрижи за по-добра и успешна превенция на онкологичните заболявания, вместо да се превръща в регулировчик на онкоболните.
