Съдебната битката на вложителите в КТБ за защита на правата им с Българска народна банка и другите държавни институции продължава. След едногодишно разнасяне на жалбите между различни съдебни инстанции, които намираха всякакви претексти да откажат разглеждане на жалбите и да ги препратят на друг съд вече е на път да се преустанови. Нещо повече – не само че вече съдът е започнал да гледа жалбите, но и вече има гражданин, който е осъдил БНБ заради това, че тя е забавила изплащането на парите му от КТБ. Това заяви пред Фрог нюз юристът и съпредседател на НПО „Ние, гражданите” Даниел Божилов.
В края на 2015 г. смесен състав на ВКС и ВАС постанови определение, съгласно което подсъдността на тези дела е на Административен съд София-град. В определението са изложени мотиви, които изрично определят БНБ като административен орган. Тази теза на съда опровергава основната теза на БНБ, че те са стопанска организация, а не държавен орган и по отношение на тях Закона за отговорност на държавата и общините за вреди е неприложим.
Това определение е влязло в сила и напрактика е задължително за всички съдилища в страната. Въпреки това отделни състави на Административен съд София-град (АССГ) продължават да препращат тези жалби към Софийски градски съд за гледане по общия ред. Предвид това определение обаче и позицията на ВКС, че делата са с административен характер предполагам, че скоро порочната практика на размотаване на преписките ще бъде преустановена.
В резултат на допуснати и разгледани жалби на вложители в АССГ вече е налице и първото осъдително решение срещу БНБ. Причината за осъждането е забавеното с повече от 5 месеца изплащане на гарантираните влогове, което е в противоречие с европейска директива, в която максималният срок е определен на 20 дни. В мотивите си АССГ се позовава на няколко решения на Съда на Европейския съюз. Интересен момент в мотивите е, че като държавен орган спрямо който може да се ангажира отговорност на държавата е опредено и Народното събрание на Република България. Причината за това е, че е негово задължение в определените срокове да хармонизира българското законодателство с европейското. Тези мотиви на съда с в пряка връзка с препоръките на ЕК по случая, както и с тези на Единния банков орган. Следва да се напомни, че предупрежденията за големия риск БНБ да бъде осъдена от вложители с незаконно задържани депозити, изразено от ЕК беше пренебрегнато изцяло от бившия управител на БНБ Иван Искров. В тази връзка беше открита и наказателна процедура срещу България, във връзка с която финансовият министър Владислав Горанов официално заяви, че не е проблем и няма как да доведе до щети за бюджета.
Към момента още над 20 дела в АССГ са изтеглени за решаване, като отлежават по бюрата на съдиите извън процесуалния месечен срок. Ако бъде последователен АССГ, следва в следващите дни да постанови и по тях аналогични решения.
Предвид на това БНБ рискува, ако бъде съдена от всички вложители със забавено изплащане на влоговете (които са над 200 хил.) да се наложи да изплати обезщетения в размер над 200 млн. лв.
А това е само началото. Посоченото по-горе Определение на смесен състав на ВАС и ВКС трасира пътя за търсене на обезщетения и от надгарантираните вложители, които загубиха парите си при събаряне на банката. А предвид, че основното оправдание на БНБ и редица държавни чиновници, вкл. министъра на финансите, че законодателството е нехармонизирано тази перспектива е все по-голяма, тъй като както беше посочено по-горе е напълно допустимо да бъдат заведени искове и срещу Народното събрание за това, че не си е свършило работата и не е хармонизирала законодателството ни с европейското.
