За десетте години, в които живея в България, разбрах, че формата на държавно управление тук е авторитарно-бюрократична. Липсата на върховенство на закона, липсата на свобода на медиите и информацията, унищожаване с всякакви средства на опитите за раждане на гражданско общество. Една от основните характеристики на бюрократичния авторитаризъм е приватизация на държавни дейности, като така се раждат чиновник-бизнесмени, които провежда държавната политика. Това коментира за Фрог нюз румънката Адина Саве, работила за European Division 2 и оттам и за България.
Тази тенденция се вижда навсякъде около нас, под различни форми:
- образованието е задължение на държавата, но поради неспособност да я предлага, държавата е приватизирала услугата и нашите деца са записани на частни уроци още от първи клас; учителят се превърна в бизнесмен, предлагайки частни уроци и държавата не му пречи, напротив, тя го стимулира чрез данъчна амнистия;
- защитата на имуществото и живота ни е задължение на държавата, но кой може да рискува в наши дни да не сключи договор с една или друга фирма за охрана. Рано пенсионираните полицаи, чиито пенсии нямат таван, са наети от тези частни фирми да вършат работа, от която държавата се е отказала;
- правосъдието, където един депутат действа като изпълнителен директор - той назначава и уволнява, а личните сметки на магистратите са в неговата бивша банка, сега в несъстоятелност.
Примерите могат да продължат, но впечатление ми прави една сфера: здравеопазването. Тук протичат два процеса: приватизация на публични блага и национализация на частни дейности - и двата характерни за авторитарната държава. Като навсякъде, държавата отказва да си върши работата и превърна почти всеки добър медицински специалист в бизнесмен, а страната се пълни с частни болници от всякакъв сорт. Държавните и общинските болници, диспансери, поликлиники се рушат, а частните болници предлагат услуги на европейско ниво и повече човешко отношение. Те всички работят със Здравната каса по едни и същи правила.
Всеки е виждал по телевизията, или поне е чул за услугите за спешна помощ, които предлага Румъния, да не споменаваме развитите страни от ЕС, и се моли да не се налага да използва тези в България. Само че в Румъния е протекла истинска реформа на здравната система, докато в България, продължава скритата „приватизация“ на услугите заради корупция. Българското правителство обаче продължава да реформира здравната система само с опити да контролира/национализира Здравната каса - една обществена институция, която се разпорежда с нашите частни пари вместо ние.
На вратата на моя личен лекар виси една листовка, с която ни се обявява, че тази година, родените през еди-кои си години ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да се ваксинират срещу тетанус и дифтерия. Както всеки средностатистически българин, моите медицински познания са ограничени до обичайните болести и нужната профилактика. В опита си да си изясня дали тези задължителни ваксини влизат в нужната профилактика на нашето семейство или са друг знак за неправомерна намеса във вид на цензура и принуда, по отношение на свободната ни воля, проверих опита на други страни в ЕС.
Заради нови открития в медицината много от развитите държави се отказват от задължителното ваксиниране на населението - например Англия, Германия, Швеция и др. Страни като Белгия, Франция са лимитирали значително броя на задължителните ваксини. Общественото мнение се е променило значително от 2005 до 2010 г., като недоверието във ваксините е нараснало от 10% до 40%. Това повдига въпроса защо ваксинизационната политика на България не е актуализирана в съответствие тенденциите на другите страни на ЕС. В частност, ваксината получена от Турция, изглежда изключително противоречива, не само като ненадеждна страна на произход, но и като съдържание. Един от компонентите на тази ваксина, по-точно ваксината срещу PERTUSSIS, е забранена в САЩ – ефикасността й е много ниска – 60%, а страничните ефекти много опасни – може да предизвика аутизъм в децата ни. Практиката на страните членки на ЕС е да лицензират повече ваксини с различни валентности от повече производители, за да предоставят на родителите възможност за избор. Така може да прави информиран избор. Смятам, че много въпроси към правителството и министъра на здравеопазването чакат своя отговор.
