ИНТЕРВЮ

Според журналистката са премълчани много истини за атентата срещу папата, а медиите трябва да бъдат пазачи на демокрацията, нещо, което за съжаление не се наблюдава в България.

- Госпожо Угърчинска за атентата срещу Йоан – Павел II е писано толкова много, от Клеър Стърлинг та до ден днешен, какво точно ви привлече към тази тема и вас и кое е новото, което искате да кажете чрез вашата книга?
- Първо ми се иска да отбележа пълната разлика между това, което е писала Клеър Стърлинг и което съм писала аз. Тя е писала по случая по време на Студената война. Стърлинг участваше в тази война и тя е била просто един боец на тихия фронт. А аз не съм. Аз съм разследващ журналист и нямам преднамерена политическа позиция. Започнах да се занимавам с този случай, проверявайки факти и информация, най- вече събирайки информация от Изток и от Запад. Аз проверявах и кръстосвах информацията, а струва ми се, че досега никой не го е правил. Това е голямата разлика между мен и нея. Всичко това ми отне доста време, пък и истината в книгата ми е доста салеч от това, което Клеър Стърлинг обясняваше като пропаганден автор на „българската следа”. Това което ми се ще да отбележа е, че Стърлинг споменава за българска следа още преди Агджа да започне да говори за това. В моята книга за атентата аз съм разкрила факти, които са проверени. Аз съм подредила истината за да може да бъде тя разчетена.

- Добре, това е вярно, но все пак какъв е мотива да се насочите към тази тема?
- Един от мотивите ми бе края на третото следствие през 1997 година, което за пореден път не стигна до достатъчната истина. В него имаше много бели петна, но за първи път се появиха и други следи. Третото следствие започна да се занимава с логистиката около атентата, как Агджа е пътувал 18 месеца в западноевропейски държави, членки на Интерпол при положение, че той е издирван от Интерпол и как това е било възможно. Как е било възможно след като няколко пъти е бил засичан да не е арестуван. Тези нови насоки всъщност дават отговор на някои въпроси и те нямат нищо общо с каквато и да е българска следа. В предишните следствия тези елементи въобще не бяха разработени.
- Защо все пак българска следа, а не чешка, руска, турска или полска например?
- Обясненията са няколко. За да се намери нещо правдоподобно, то трябва да е свързано с някаква истина. Агджа е отсядал в България. През България са минавали канали за трафик на оръжие към Запада. Но е факт, че българската следа е манипулация и това се признава от служители на ЦРУ.
- Напоследък се прокрадна тезата, че атентата срещу папата е първата операция на някакво ислямистко формирование, някаква тогавашна Ал Кайда?
- Аз не бих казала, че за атентата има някакви ислямски подбуди. Независимо, че Агджа е написал, че ще убие папата на християните и, че Йоан – Павел е мишена, защото е християнин. Независимо, че „Сивите вълци” са осигурили цялата логистика за атентата за мен няма религиозен елемент в него. Те са служили на една тайна организация под шапката на НАТО. Тази мрежа е създадена защото тогава са вярвали, че Червената армия ще нахлуе в Западна Европа. Тя е паралелна и е един своеобразен контрапункт. В нея са били свързани хора от крайнодесни организации. Но след време заради липсата на всякакъв контрол те са започнали да се използват за други цели. Такъв е случаят със „Сивите вълци”. Те започват да служат на една друга цел, да се дестабилизират държави, които биха си избрали леви правителства, както е тогава в Италия.
- Защо обаче Иларио Мартела бе толкова настойчив в затвърждаването на българска следа като участник в разследването?
- Така му е било обяснявано от Агджа. Той го е разпитвал много дълго, а Агджа е бил категоричен в българското участие в атентата. Следствието на мартела е базирано единствено на това, което му е разказвал Али Агджа. После се установи, че Агджа е лъгал, пък и той сам си го призна.

- Българската държава достатъчно ли направи за да си изчисти името по този случай?
- Преди 1989 година наистина са били положени доста големи усилия в тази посока. Имаше българско следствие за атентата, което обменяше информация с италианските власти. То позволи да бъде разпитан Агджа и да се разбере, че участието на Сергей Антонов, Тодор Айвазов и Желю Василев е лъжа. След 1989 година по- скоро са правени опити. Желю Желев като президент е проучвал факти и пред мен потвърди, че въпреки своите антикомунистически убеждения е напълно сигурен, че България по времето на комунистическия режим не е участвала в атентата срещу Йоан-ПавелII. Като цяло са полагани усилия, но според мен не са напълно достатъчни. Възможни са още такива.
- Можеше ли съдбата на Сергей Антонов да бъде по- различна?
- Можеше, ако не бе изоставен до такава степен. Той е жертва. Редно бе да не бъде изоставян така. Той е български гражданин.
- Вие как гледате от Париж на България днес?
- Струва ми се, че тук има залитания в някои посоки, които може да доведат до трагични последствия, както за държавата, така и за обществото. Наблюдавам също така, че българските медии не са на това ниво на което трябва. Не са особено прецизни. Тук във вестниците могат да се прочетата много непроверени неща, които после трудно се доказват. Това води до отношението на обществото към медиите, както и към отслабване на техните позиции. Медиите трябва да бъдат пазачи на демокрацията, а това не се случва в България.
- Много наши политици и държавници твърдят, че има антибългарска кампания в западните медии, вярно ли е това?
- Не. Не е вярно. България западните медии въобще не ги интересува. В никакъв случай не бих казала, че има антибългарска кампания. Е, понякога се хващат в капана, че е новина, че кардинал е ухапал куче, а не, че куче е ухапало кардинал. Повечето информации за България на Запад са свързани с организираната престъпност, канали за дрога, мутри и проституция. Но във френските медии в същото време се говори и за българско вино, за българското Черноморие. Всъщност ние сами си правим антибългарска кампания с начина, по който не съумяваме да се справим с корупцията и мафията.
- А има ли мафия в България?
- Според редица експерти мафия има само в Италия и мафията може да бъде само италианска заради родовите връзки и структурата, йерархията, която има. Във всеки случай в България има силна организирана престъпност и то на най- високо ниво. Според мен все повече канали за трафик на наркотици преминават през България. Особено когато става дума за кокаин. България не бе трасе за кокаина, а вече е, и то в големи количества. На Запад много добре си дават сметка, че България е много важна за сигурността на цяла Европа и дестабилизацията тук хич не би била добра за целия континент. В България има много организации и лобита, които всячески пречат за по тясна връзка с европейските институции. Те не искат помощ от Европа и не искат ред и справяне с организираната престъпност.

интервю на Александър Иванов

Румяна Угърчинска е преподавател в Парижкия институт по криминологоия. Работи за големите френски печатни и електронни медии. Автор е на издадените във Франция книги: "КГБ и компания на щурм към Европа", "Истината за атентата срещу Йоан-Павел II" и "Газовата война. Заплахата от Русия".