В последните дни в театралното съсловие ври и кипи. В открити писма артистичните трупи на Родопския драматичен театър и театъра в Благоевград поискаха оставките на министъра на културата Вежди Рашидов и неговия заместник Боил Банов. И това със сигурност нямаше да хване „дикиш”, ако зад тях не беше застанала тежката артилерия – трупата на Народния театър „Иван Вазов”.
Именити актьори и водещи режисьори от националния театър на България обаче насочиха прожектора към основния почитател на „мечките” и „откритите сцени” у нас. И това е председателят на Съюза на артистите в България – Христо Мутафчиев. От Народния театър поискаха неговата оставка. И така подкрепиха своята колежка от Ловешкия театър Слава Георгиева, която първа реагира в лично отнорено писмо до Мутафчиев и неговия заместник- Валентин Танев, като заяви, че театралната реформа е превърнала артистичното съсловие в „мечкарник”.
Защо публикацията на Фрог ”Рашидов слага катинар на 8 театъра” предизвика лавината от негодованието на актьорското съсловие? Защото разкри истинските намерения на една малка група от самозабравили се администратори - творци, които са се окопали в изпълнителната и съсловната власт с една единствена цел – личното си облагодателстване с власт и пари. А идеологът на „откритите сцени” и „мечките” Христо Мутафчиев бе разконспириран на минути преди неговата мечта да се превърне в реалност.
Експериментът „театрална реформа” тръгва от един проект на Съюза на артистите в България под председателството на младия и напорист Христо Мутафчиев през 2010 г. Този проект е експеримент и би трябвало да се реализира в рамките на 4 месеца – от септември до декември 2010 г. Познавайки добре самолюбието на тогавашния министър на културата Вежди Рашидов малък приятелски актьорски кръг му нашепва, че така скулптурът ще влезе в историята като реформатор. И го запалва за идеята.
Но за три години и половина през първия му мандат не се изпълнява основната задача – да се реформират театрите в България така, че да има достатъчно открити сцени, за „мечките” на председателя на САБ. Преди финализирането на проекта „Мечки на открити сцени в културата” обаче кръгът около Христо Мутафчиев, неговия заместник Вальо Танев и сие е изненадан от оставката на първото правителство на Бойко Борисов. С оставката си тръгва и Рашидов и проектът бива замразен.
Мутафчиев обаче все пак е успял да прокара две идеи на своя тюрлю-гювеч „творчески синдикат”. Първо е монополизирал националната програма „Мелпомена” чрез която само той като САБ предлага на Министерството на труда и социалната политики списъци с имена на безработни актьори, които да получат финансиране за сметка на националния бюджет за 10 месеца и второ е успял на прехвърли собствеността на творческата база на Витоша на Министерство на културата, за да може министър Рашидов за сметка пак на държавния бюджет да й направи луксозен ремонт. Но откритите сцени за мечки все още не са реалност.
Тук на помощ на Мутафчиев отново идват народните маси, които помитат правителството на Орешарски и дават втори шанс на Бойко Борисов. Той пък от своя страна дава втори мандат на своя приятел Рашидов.И ако за Борисов това е загубено време, не такова е то за Мутафчиев, Танев и сие. Те вече са намерили своя „терминатор” в лицето на Боил Банов – дългогодишен директор на Хасковския театър и пионер на откритите сцени и сливането на драматични и куклени театри в едно. Още по време на служебното правителство Боил Банов е „изстрелян” на позиция „заместник –министър на културата”. Такъв той остава и когато Рашидов получава „втори шанс” да довърши реформата в театрите.
Този път обаче изборът на Мутафчиев и Танев е много добър. Заместник-министърът на културата Боил Банов се определя като аналитик и шахматист. За него не е проблем да „загуби” цяла година, за да нареди шахматната дъска и да спечели партията. Само едно не прецени. Че един от неговите ментори – Мутафчиев ще „издъни” партията шах, точно когато Банов я е докарал до „шах и мат” на театралното съсловие.
Часове преди министерският съвет да приеме постановление, в което поставя „под особен режим” 8 театъра, сготвени от Банов за „открити сцени”, Мутафчиев го „дъни” в Смолян, разкривайки този перфектен шахматен замисъл секунди, преди да бъде официализиран.
Шахматът обаче е не само древна, но и велика игра. За това шахматистът заместник-министър успя да разиграе за по-малко от две седмици План „Б”. Сега ще го отнесе председателят на САБ Мутафчиев, защото не му издържаха нервите и определи разкритите му намерения във Фрог като „сензационна новина”,”тъпня” и „глупост”. Ще го отнесе и без това дългоотсъсващия му министър. Не че не го заслужават. А Банов вече разчисти пътя си към министерското кресло! Може би? Ще видим! Защото шахматът е война, в която съдбата на войните зависи от ходовете, които играчът прави и това, как залага живота им.
Добромир Райчев
