Държавната бюрокрация отблъсна холандски инвеститор, готов да даде 150 млн.евро. Родни археолози също оспорват идеята на арх. Жеко Тилев за съживяването на града на Севт III.
Столицата на Одриското царство Севтополис има шанс да възкръсне за България и света в средата на казанлъшкия язовир „Копринка”. Тази кауза са си поставили сдружение "Национално обединение съхрани българското" и арх. Жеко Тилев, който е автор на уникалния проект. В подкрепа на идеята „Севтополис” те са предприели мащабна кампания и се надяват да извадят от дъното на язовира първия и най-добре запазен у нас град на траките.
Севтополис е открит през 1948 при изграждането на язовир "Копринка", близо до Казанлък. Първоначално са предприети спасителни разкопки, а след няколко годишни проучвания археолозите разкриват отлично запазено старо тракийско селище. Нмерените артефакти и множество безценни находки свидетелстват, че това е
столицата на Одриското царство Севтополис
Градът е създаден върху развалините на укрепена царска резиденция и селище от тракийския владетел Севт III, около 320 г. пр.н.е. След успешните му борби срещу македонската хегемония в Тракия, градът е превърнат в столицата на царството и просъществува до 270 г. пр. н. е., когато е опожарен и разрушен.
Севтополис е рзположен на надречна тераса с площ около 5 хка . Бил е заобиколен от трите страни от река Тунджа /Тонзус/. Крепостната му стена, дълга 890 м., е била с форма на разностранен петоъгълник. Изградено на принципа на т. нар. регулярна планировка, взаимствана от гръцкото строителство, селището е имало улици, застлани с речни камъни, които очертавали множество квадратни квартали. В североизточния ъгъл на Севтополис се намирала царската резиденция. Там е открит и надпис на старогръцки език, издаден от канцеларията на Севт III. Той гласи: "Този надпис да се изчука на две плочи и да се постави в Севтополис, в храма на Великите тракийски богове.”
Във времето на своето съществуване Севтополис се превръща в най-значимия център на тракийската икономика и култура. Столицата поддържала оживените контакти с големите елинистически центрове. Успешно се развивали занаятите и търгогвията със съседните земи. Усвоили много елементи от гръцката култура, древните одриси ги претворили творчески в изящни паметници на материалния и духовен живот.
Според археолозите впечатляващ бил дворецът - с богата фасадна украса. Сред многобройните му помещения особено се отличавала просторната заседателна зала, декорирана с многоцветна настилка, наподобяваща мрамор. Други великолепни образци на монументалната архитектура и изкуство били дворецът-храм с пищна вътрешна украса, храмовете на Дионис и на Великите самотракийски богове. Това, което отличавало Севтополис от другите райони на Тракия, била и уникалната гробищна архитектура, в която използваните тухли като основен строителен материал придавали особена характерност на този тип исторически паметници.
Огромното историческо
значение на Севтополис обаче остава недооценено от комунистическа власт
в България и паметникът остава залят на 20 метра дълбочина под водите на язовира "Копринка". Години наред потопената древната находка е обект на дискусии и спорове сред археолозите.
През 2005 г. община Казанлък решава да върне величието на древната столица на одрисите. Тогава е подготвен и идейният архитектурен проект „Музеен и туристически комплекс „Севтополис”. Изработен е от архитект Жеко Тилев, който предлага нестандартно и атрактивно решение.
„Проектът дава рядката възможност за постигане на уникален за световната архитектура синтез на културно-историческо наследство, природна среда и съвременна архитектура. В световен мащаб това е най- известния български проект”, казва Жеко Тилев.
Идеята му е Севтополис да бъде ограден от висока бетонна стена - съоръжение, подобно на кладенец, с външен диаметър от 420 м. , която да бъде своеобразна граница между минало и настояще. Четири панорамни асансьора ще отвеждат посетителите до възкръсналия град, който ще бъде експониран в автентичния му вид на дъното на язовира върху площадка, с площ 60 декара. До бетонната ограда ще се стига с помощта на малки плавателни съдове. Проектът предвижда създаването и на зона за почивка и развлечение. Тя е разположена между стените на Севтополис и включва просторен парк, с панорамни алеи, тераси с висящи градини, цветни петна с места за отдих и открити изложби. За социализирането на паметника и превръщането му в туристическа атракция са проектирани и хотелски комплекс, улица с кафенета, ресторанти, магазини. Експониран по този начин Севтополис ще запази и характера си на уникален археологически паметник, където могат да бъдат продължени изследователската и научна работи.
Проктът „Севтополис” привлича вниманието на голяма холандска компания, която е готова да инвестира 150 мил. евро, за да го възстанови и превърне в туристическа атракция. Но ентусиазмът на страната на лалетата удря на камък. Девет месеца изключителната оферта обикаля между министерства и безхаберни бюрократи, но без резултат. Разочаровани, чуждестранните инвеститори се оттеглят и напускат България.
„Общинарите от Казанлък и гражданското сдружение „Национално обединение съхрани българското” са категорични в намеренията си и ще търсят пътища и инвеститори за релазирането му”, казва кметът на Казанлък Стефан Дамянов. През октомври 2007 г общината предприема подписка в подкрепа на „проекта Тилев”. Той става достояние не само на българската, но и на световната общественост. През пролетта на 2008 г. в Казанлък пристига екип на „National Geographic”. Експедицията прави професионално триизмерно заснемване на археологическия паметник, подготвя специален филм за древния град на траките, който се очаква да бъде излъчен в САЩ този месец.
„На българските специалисти бяха предоставени триизмерни изображения на останалия под водата Севтополис. От тях е видно, че има добре запазени конструкции от улиците, части от сгради, укрепителни стени и други съоръжения, които на места достигат на височина от 0.5 до 1 метър, и дават представа за неговия цялостен облик. ”, казва проф. Мария Чичикова, която е един от първите изследователи на Севтополис.
В историческата общност обаче няма единно мнение
Шефът на Националния исторически музей Божидар Димитров смята, че проектът е мегаломански и ще глътне неоснователно много пари, с които могат да бъдат спасени много други паметници. Димитров твърди още, че на дъното на язовира няма нищо запазено освен камънаци, слепвани с глина.
През ноември 2008 г. проектът „Музеен и туристически комплекс „Севтополис” гостува в Барселона. Той бе включен в представителната изложба „Туризъм: пространства на идеите”, видяна от близо няколко милиона посетители от цял свят. Скоро след това получава подкрепата на много страни от света. Специално внимание към проекта „Севтополис” проявяват и редица престижни чуждестранни издания. Ссписание "Corner Stone", издавано от Британското дружество за съхраняване и опазване на археологическите обекти. Този най-влиятелен печатен орган в културните среди на Обединеното Кралство организира специална среща, на която проф.Мария Чичикова представя пред британски учени и изследователи археологическия обект и архитектурната идея за неговото възраждане.
Едва през февруари тази година експерти на Министерство на културата дават зелена светлина на проекта. Очаква се до месец да бъде направено геоложко и геодезическо проучване съвместно с Института по океанология – Варна, катко и подробен доклад за сегашното състояние на древната столица на одрисите.
Мая Стоянова
