В последно време много "водолази"започнаха да се спускат на дъното на внезапно размътилите се българо-турски отношения.Ще се опитам да хвърля малко светлина, за да ги предпазя от неприятни изненади. Така започва интервюто за Фрог нюз с посланик Любомир Шопов.
- Г-н Шопов, нека започнем малко по-отдалече. От кога в по-ново време започна възкресяването на турските претенции за наличието на «турско национално малцинство в България?
- До 1944 г. те се развиват като между две буржоазно-капиталистически държави. Налице е значително турско разузнавателно присъствие, изграждането на протурски организации с подчертан стремеж за укрепване на идеята за турско национално малцинство и регистриране на турска етническа партия.
След 9 септември 1944-до 10 ноември 1989 г.усилията на турската държава остават същите-без възможност за регистриране на партия.Ще цитирам дългогодишния министър на външните работи Петър Младенов,който в мемоарната си книга "Животът-плюсове и минуси" от 1992 г. коментира посещението на турския премиер Еджевит и външния министър Йочкун в Евксиноград през май 1978 г.и разговорите им с Тодор Живков:
"По време на тази визита бяха възкресени турските претенции за наличието на "турско национално малцинство" в България и открити искания Турция да получи право да се грижи за него. Тогавашното българско ръководство си даваше ясна сметка, че ако допуснеше удовлетворяване на турските искания, това означаваше България да бъде превърната във втори Кипър, т.е.да бъде ликвидирана като независима държава.
Еджевит не би могъл да се надява, че нещо, което не е било допуснато от Батемберг, от Фердинанд, от Борис 3, от нито едно българско правителство след освобождението на България от турско робство до наши дни, въпреки нарастващия масиран натиск на Турция, би могло да бъде прието от сегашното българско правителство.Той не можеше да не си дава сметка,че правителство, което би се съгласило с техните искания, би се превърнало в предател и гробокопач на България и на националните интереси на на българския народ".
- Как се развиваха отношенията в Турция като години наред бяхме един срещу друг във военно-политическите блокове Варшавски договор и НАТО?
България и Турция бяха на острието на двете най-големи в света и противопоставени военно-политически групировки-НАТО и Варшавския договор. Десетилетия наред Турция използва различни външнополитически доктрини за намеса във вътрешните работи на България посредством "изселническия"и "малцинствения" въпрос.Това предизвикваше ответни реакции от българска страна, в т.ч. и смяната на имената. Периодът 1985-1989 г. бе време на остра конфронтация за защита на суверенитета на България с Турция-държава-шампион по нарушаване на човешките права към това време. Международната кампания на Турция не доведе до реални санкции срещу България. Тя привлече вниманието на международната общност към нейните собствените нечовешки практики към кюрдското население и др.
- Събитията около 10 ноември 1989 г.доведоха до приемането на закони/март 1990/,които премахнаха всички религиозни,битови и именни проблеми на българските мюсюлмани. Как ще коментирате този период?
- Регистрирано бе Движение за права и свободи-4 януари 1990 г., което въпреки заявленията, че няма да прераства в политическа партия по-късно бе регистрирано именно като такава и трайно навлезе в българския политически живот. Към 1992 г.ДПС изпълни задачите, за които бе създадено. Почуствало сладостта на властта и възможностите за оказване на натиск или обслужване на самопредлагащи се властолюбиви и корумпирани "български"политици, ДПС в нарушение на Конституцията, но с явна или скрита подкрепа на хора,които по-късно станаха президенти и министър-председатели, постепенно наложи т.н."български етнически модел", който сложи и началото на друго родно изобретение-"модела КОЙ". Задкулисието, обръчите от фирми, "обгрижването", източването на бюджетите и подкопаването на устоите на държавността създадоха клика, която нарича себе си елит. Тя няма почти нищо общо с интересите на държавата и на нейните граждани. Държи ги на ръба на оцеляването и форсирано забогатява на техен гръб.
ДПС интензивно се зае с постигането на нови и нови привилегии, които обслужват върхушката в партията, докато нейните гласоподаватели остават бедни и зависими от капризите и желанията на "агите".
- Още от зората на ДПС се смята, че тя е създадена в нарушение на Конституцията. Защо българските политици си затварят очите за това ?
- Постепенно се налага усещането, че не Конституцията и законите в българската държава, а единствено тази етническа партия е гарант на спокойствието и мира на населението. Тъкмо обратното-търпението и толерантността на 85 % православни българи са истинската причина политиката на рекет все още да не получава съответстващ и в рамките на закона отпор.
Неусетно през 2012 г., пак в нарушение на Конституцията, бе регистрирана втора турска партия-Народна партия за свобода и достойнство на близките приятели на турския президент и премиер-на Касим Дал и Корман Исмаилов. С комбинации и врътки, през Реформаторския блок , те влязоха в управлението на ГЕРБ и получиха /срещу около 1 % гласове/ поста министър на образованието, изгубен поради разкрития на ДАНС за тандема Танев-Солак, поста зам.министър на отбраната /Орхан Исмаилов, който отговаря и за патриотичното възпитание на българските воини/, Софийска област и др.
Задава се и трето нарушение на Конституцията-предполагаемата регистрация на партията ДОСТ на Лютви Местан - новият фаворит на турските власти.
- Г- н посланик, турските доктрини имат ли пряко отношение към България?
- Най-безобиден изглежда "османизмът", практикуван от младотурците през втората половина на 19 век. Те способстват за султанския Декрет от 1856 г., в който се говори за пълно равенство на поданиците на всички миллети. Както и за Закона за народностите от 1869 г.,който въвежда единно османско гражданство, независимо от верската и етническата принадлежност. Тяхна заслуга е и Османската конституция от 1876 г., която провъзгласява империята за конституционна монархия. Към Балканските войни /1912-1913/обаче връх вземат идеите на засилващият се турски национализъм и пантюркизъм.
Пантюркизмът властва през втората половина на 19 век. Целта е сплотяване и последващо обединение на всички страни, населени с тюркски народи на основата на етническата, културната, религиозната и езиковата им близост. В самата Турция той предвижда:
- сплотяване или асимилация. При отказ-отстраняване на нетурските елементи.
- обединяване на държавите,населени с т.н.огузки тюрки.
- присъединяване към създадената общотурска федерация и на останалите тюркски народности и територии-татари, киргизи, якути, алтайски тюрки и др.
Пантюркизмът и панислямизмът са двете ръце на неоосманизма.
Кемализмът на Кемал Ататюрк осъществява радикални реформи след 1923 г. в политическата,икономическата,социалната,военната,съдебната,образователната и културната сфери.Отделя религията от държавата.Утвърждава републиканската, светска форма на управление на държавата. В началото на своето лидерство Кемал Ататюрк е против пантюркизма След победоносните битки за освобождаване на територията на Турция от окупаторите обаче, пантюркизма става ръководен за провежданата от него великодържавна политика. В програмата на създадената от него Народно-републиканска партия се декларира, че "към турската нация принадлежат всички мюсюлмани, свързани с езика, идеята и културата на многобройния турски свят, обединен в едно монолитно цяло, осъществяващо принципа на пантюркизма-една нация-една държава.
Кемал Ататюрк формулира държавната политика на Турция към България.Той подчертава,че "особено важно и благоприятно за Нова Турция е обстоятелството, че турската разузнавателна политика в България е неделима от турската малцинствена и изселническа политика. Изселническият проблем трябва да съществува винаги, но никога да не бъде решен окончателно".
- И така стигаме да днешните управници на Турция Реджеп Ердоган и Ахмет Давутоглу. Какво извеждат те на преден план?
- Неоосманистът Реджеп Ердоган казва директно-"трябва да отидем там, където са били дедите ни....Движи ни духът, който е бил в основата на Османската империя.
Още президентът Тургут Йозал развиваше тезата, че "ислямът сплотява населението на страната и балканските мюсюлмани. Затова те могат да бъдат успешно обединени около идеята за обща държава от една по-качествено разработена идеология".
В "Стратегическа дълбочина" днешният премиер Ахмет Давутоглу извежда на преден план необходимостта Турция да създаде международно-правни основания за разтварянето на чадър над етническите малцинства в района на Балканите. Цитирам:"В рамките на тези правни основания Турция трябва непрекъснато да се стреми към получаването на гаранции, които ще и предоставят правото за намеса по въпросите за мюсюлманските малцинства на Балканите".
- В тази ли посока върви и Движението за права и свободи?
Политиката на ДПС от години върви именно в тази посока. Т.н. "български етнически модел" е само част от реализирането на голяма схема, основни играчи в която преднамерено или случайно стават Доган и Местан.Те на практика, чрез доктрината за стратегически етнорелигиозни малцинства разширяват зоната на действие върху цяла Европа. Следва да се има предвид и пораженията, които ще донесе имигрантската мюсюлманска вълна, заливаща сега континента. Нещо повече, стремежът е тези малцинства да бъдат фаворизирани и защитени от международни закони.
Показателна в това отношение е международната конференция на фондация "Фридрих Науман" през септември 2000 г в Берлин. Там е приета Декларация за либерално-демократическите принципи по отношение на етнокултурните и националните малцинства и коренните населения. В изданието за България предговор пише Доган, а заключение Местан.
Декларацията има универсална насоченост.Приложена към ситуацията в България, тя предполага "предоставяне на териториална автономия и право на самоуправление"в районите с компактно тюркоезично население.Там, където те са "малцинство" и не преобладават, следва да се прилагат "нетериториални функционални варианти".
Етническата принадлежност трябва да бъде приета като закономерен критерий при определяне на регионалните граници, така,че "малцинственото" население да може да е мнозинство в районите, където живее.
- Тук май-става дума за бленувата автономия?
- Освен "културните" въпроси, автономните институции трябва да поемат и други отговорности, като полицейските функции, организацията на администрацията,инфраструктурата и значителна част от въпросите на социалната политика.
Регионалното самоопределение или териториалната автономия трябва да имат финансова самостоятелност. Правото на събиране на данъци става неделима част от организацията на автономиите. Централното правителство няма право да премахва или да ограничава съществуващият статут на национално малцинство.
В предговора към българското издание на Декларацията Доган призовава за "търпимост към свободата като многообразие". Местан заключава: "Приемането на Декларацията е само първа стъпка по отношение на осъществяването на нейните принципи. Ние като членове се задължаваме да предприемем всички необходими действия за превръщането на този документ в международен стандарт."
В унисон със споменатата Декларация са и последните публични изяви на почетния председател на ДПС.
За какво и е на Турция да се напъва, след като български политици с пари на българските данъкоплатци решават кардиналните задачи на неоосманизма.Чрез манипулиране на Либералния интернационал и мултиплициране на решения на отделни негови форуми, в нарушение на духа и буквата на Конституцията на Република България.
Българите, българските турци и българските цигани нямат нужда от посредници, за да живеят в разбирателство и мир. На тях им трябва работа и спокойствие. И спазване на законите, които гарантират техните лични права.
Разговаря: Красен Костадинов
