Народното събрание отложи гласуването на предложението за признаване на геноцид над българите в Османската империя в периода 1396-1913 г. По предложение на Кънчо Филипов от БДЦ разглеждането на документа ще бъде пренасочено към Комисията по външна политика, където ще бъдат поканени учени от БАН и експерти по темата.
За предложението на Филипов гласуваха 110 „за”, 46 „против” и 3 „въздържал се”.
Лидерът на „Атака” Волен Сидеров поиска парламентът да обяви 17 май за ден за почит на загиналите българи в Османската империя и да се издигне мемориален комплекс в центъра на София, пред който да се отдава почит.
По думите на Сидеров през цялото турско робство са налагани икономически тежести върху българското население, с което се е целяло то да бъде потурчено. На всеки 3, 5 или 7 г. е отнемано по едно момче от всяко семейство.
Вносителите на предложението от „Атака” в мотивите си са записали, че цивилизованият свят е признал Холокоста над евреите в германския райх. По-голяма част от модерните държави са признали геноцида над арменците в Османската империя, но никой, дори самата българска държава, не е признала чрез своите институции геноцида над българите в Османската империя.
„Той се изразява във физическо унищожение и масови убийства на голям брой българи, в смяна на религията, респективно смяна на етническата принадлежност”, са записали вносителите.
Красимир Каракачанов от Патриотичния фронт каза от трибуната, че не може този въпрос да се отлага вече 25 г..
„Темата за 500-те години турско робство се слага под килима. Парламентът е този, който трябва да реши. Това предложение е от ноември месец и няма какво да го отлагаме – един разговор по темата не е излишен и не виждам защо да не го обсъдим”, попита патриотът.
