Борис Анзов, българинът, който в началото на седмицата беше леко ранен в Сирия, разкрипо БТВ преживяванията си и един по-различен журналистически подход – вземането на интервюта с микрофон, който, поради липса на средства, само прилича на микрофон.
Той отново благодари на ген. Игор Коношенко, който евакуира с БТР него и още над 30-те журналисти, близо до които паднаха 8 снаряда. Анзов разказа, че атаката дошла, когато били на 7-8 километра от границата на Сирия с Турция, близо до позициите на „ал-Нусра” и ИДИЛ. Обстрелът започнал, докато вземал интервю от местен православен свещеник.
Сега ръката му е добре, даже твърди, че не искал да го превързват, но генералът настоял.
Преди да попадне под снарядите, Борис Анзов стана известен с това, че носи българското знаме със себе си и подарява мартеници на войниците: „Където и да съм ходел, българското знаме е с мен, аз съм родолюбец. Всеки от нас е представител на нашата държава и трябва да се гордеем”.
Анзов се определя като „журналист самоучка”, от 10 години е в професията, но големите медии не проявявали интерес към материалите му. Публикувал в „Струма” и в излизащия в Испания „Нова Дума”.
През януари 2014 г. той е българският журналист, който задава въпрос на Владимир Путин. Срещал се е с президента на Чечения Кадиров и с Михаил Калашников. Той е и журналистът, предизвикал с въпроса си говорителя на руското външно министерство Мария Захарова да нарече българският парламент „циничен”.
В Сирия колегите му го питали каква е тази българска медия „Медия Мост”, която той създал и чийто единствен служител бил. На кадрите се вижда как държи голям бяло-зелено-червен микрофон с надпис „България”. Това също има своята история.
„Когато се събрахме на една пресконференция и всички си поставихме микрофоните пред зам.-министъра на външните работи на Сирия, аз поставих моя микрофон сред всички останали, един от руските журналисти като отиде да поправи техните микрофони, вика „Елате и вижте този с какъв микрофон работи”. Оказа се, че това не е микрофон, а просто една пръчка. Аз нямах пари да си купя дори микрофон”, разказа базираният от Москва Анзов.
Признава, че се страхувал информацията да не стигне до генерала. Той обаче бил надлежно информиран за друго – че майката на българския журналист е звъняла в генщаба на руската армия, за да разбере какво се случва със сина й. Преди да отлети, Анзов помолил братовчед си да каже на близките си, че ги обича. Прощаването обаче се превърнало в пореден повод колегите на българина да се шегуват с него.
Какво ще каже на българите Борис Анзов, който преследва мечтата си чак до фронта в Сирия? „Българите сме велика нация и трябва да се гордеем със своя произход и трябва да бъдем единни и да се обичаме. Видях какво е тероризмът – една прекрасна държава, съсипана от тероризма. Не трябва да бъдем разделени по религиозни мотиви, защото всички сме хора, всички сме еднакви и трябва да се обичаме”.
