В България Осми март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг от жени социалистки, а след 9 септември 1944 г. се превръща в общонационален празник, въпреки че денят е работен. Празникът набира широка популярност у нас през 60-те години на миналия век. В предприятията се обсъжда и полива приноса на жените в производството, културата, науката и обществения живот.
Някои другарки се качват на крана, но гордо празнуват Деня на жената. Шегаджиите нарекоха Осми март Ден на колежката заради банкетите и многобройните букети от карамфили и зюмбюли във всяко учреждение.
По времето на социализма 8 март се отбелязва повсеместно. 3,50 лв. за чорапогащник от профсъюзната организация, три карамфила и банкет според възможностите на съответното предприятие. Нямало е мъж по улицата, който да не стиска в ръка поне по едно букетче – я карамфилче, я лаленце, я зюмбюлче. Най-малкото – за майка си. Защото от училище те знаеха, че „8 март е ден на мама“ и трябваше да поднесат поне едно цвете на тази, която ги е родила и възпитала, на тази, която е майка на техните деца или на тази, която ще им стане такава. И на някоя друга, която просто обичат. Учителките се прибираха в домовете си с по 30-40 букетчета, дарени им от учениците. Традиция. А подаръците за бита стават „любими” за всяка съпруга. Миксери, прахосмукачки, пепелници, вази, покривки, дори бърсалки за под са получавали трудовите домакини на социализма. Тогава тези неща трудно са се намирали, така че биха минали за подарък, макар и не особено ласкателен.
(socbg.com)
