Днес е специален ден. Емо трябваше да стане на 42 години. Картите бяха разбъркани от съдбата. Направих дома ни точно така, както го виждахме с Емо. Това каза съпругата на убития командос Емил Шарков по НТВ.
Той се грижеше за строежите. На мен накрая ми остана по-леката работа с декорацията. Това беше една мотивация, която 6-9 месеца да ми ангажира времето, след като Емо загина. Обичам да паля свещи под снимката на Емо. Снимките ни са от различни моменти заедно-празненства, ваканции. Ние сключихме църковен брак 9-10 години след като се оженихме. Обичахме да пътуваме, да сме заедно в автомобила.
Спомените за случая са ми като за пропадане. Това продължи дълго време. Не искам да говоря днес само за агонията, която съм изпитала. Искам днес всички негови приятели да си спомнят за него като за слънчев човек. Само като се усмихнеше, цялата аудитория беше негова. Раздаваше се, без да се пести. С времето не ми става по-леко. Липсата става по-голяма. Само с хубавите спомени се опитвам да запълня тази пустота. Не мога да си дам обяснение защо се случи. Опитвам се да приема съдбата си достойно и да продължа напред, както би искал Емо.
Ще работя светлата му памет да не се забравя. Много обикновени хора дават също живота си на някого. Събирам сили отново да отида в Лясковец. Заедно с момчетата на Емо направихме организация, утре сутринта рано е церемония в поделението. След това с част от тях ще тръгнем за Търново, където ще поднесем цветя на паметната плоча, където е завършил Емо. Ще поднеса цветя и в Лясковец. На 9 април има концерт.
