Задачата на роящите се апели и манифести в публичното пространство е да ни разтревожат, развълнуват, ядосат, да изострят усещането за дисхармония между индивида, неговата идентичност, неговата версия за това какво означава да си достоен гражданин или да си добър българин, европеец или да си евразиец, да се чувстваш сигурно и комфортно в своята страна”. Това каза социалният антрополог Харалан Александров.
Авторите на подобни текстове “добре се справят”, добави в “Още от деня” Александров.
По повод революционните идеи в тях той коментира, че “със сигурност всеки политик, който прецени, че революционната стойка, революционният патос ще му свършват работа, моментално ще се превърне в революционер”. Според него дори Радан Кънев е “много близо до революционното действие”, което е “впечатляващ успех” “за толкова консервативни и десни убеждения”.
Според политическия психолог Антоанета Христова тези апели звучат революционно, “защото през последната година убеждението на почти всеки един, който живее на тази територия е, че нещата отиват главоломно надолу и че демокрацията, държавата и цялата система, които функционират в момента, са във висока степен на опасност”. В същото време те не виждат политическа алтернатива, която да даде разрешение на страховете им, властта не предлага нов вариант, който да даде някакъв изход, отбеляза тя.
Усещането за песимистично срутване без изход се случва на фона на процесите в Европа, на процесите в света. Всички системи на стрес-теста, на които са подложени в момента, дават боксуване. В тези условия се поражда търсене, дори и сред политиците, и сред лидерите, които са в момента на власт. Затова чрез подобни революционни текстове се пробват настроенията на хората, обясни Христова.
