Основният акцент в нашия месечен доклад за политическата ситуация в страната е, че има отчетлива промяна в поведението на ГЕРБ и премиера Борисов след местните избори, заяви по БНР председателят на Института за дясна политика Нено Димов.
На практика, от парламентарните избори през 2014 до началото на 2016 г. ГЕРБ играеше по-скоро ролята на балансьор в управлението и въобще в политическия живот на страната. След оттеглянето на ДСБ в опозиция, това очевидно не е подходяща роля. Ако онзи период се характеризира като "Борисов – 2", от средата на март започва "Борисов – 3", който ще върви към съвсем отчетливо национално лидерство. Самата партия вероятно все по-осезаемо ще излиза от сферата на централното си позициониране и ще се позиционира вдясно – в консервативния спектър.
Огромният изборен успех на ГЕРБ е поставил пред Борисов две възможности – да узакони новата политическа реалност чрез предсрочни избори или в движение да преформулира управлението. Първата опция, според Димов, обаче е щяла да бъде по-вредна за страната. Експертът очаква позициите на РБ в правителството постепенно да намаляват за сметка на фигури от ГЕРБ и други коалиционни партньори. В момента партията няма алтернатива, но това крие два риска, коментира Димов. Първият е алтернативността от системните партии, а вторият – появата на сериозна антисистемна партия.
На сбирката на ДСБ в неделя не е имало неочаквани събития, коментира Димов:
Радан Кънев успя за дълго време да маргинализира каквато и да било вътрешна осъпротива и вътрешна опозиция, най-вече в лицето на министър Москов.
Пред Кънев има два варианта – да привлече традиционно десни консервативно формации като СДС и ВМРО или да тръгне в либерална посока и да търси подкрепа от зелени партии и формациите на Татяна Дончева и Георги Кадиев.
Освен линията на Кънев в РБ има още една "отчетлива линия" лидирана от Меглена Кунева и Даниел Вълчев. Тяхната идеологическа линия не е толкова ясно изразена, но са прагматично насочени към властта. Вероятно ще вървят в посока на привличане на либералните остатъци от НДСВ и на знакови фигури като Соломон Паси.
Това са двете линии, по които няма път събиране. Те ще бъдат, определено, разделени. Въпросът е кое в края на краищата ще остане като Реформаторски блок. Анализът показва, че какво ще се случи с РБ, няма да се реши преди следващите парламентарни избори, независимо дали ще бъдат предсрочни или редовни.
Първият тест дали Кънев печели доверие след излизането в опозиция, ще бъде видим след президентските избори, коментира Димов. В момента АБВ е "по-скоро в изчаквателна позиция", допълни той. Въпросът пред левицата е в каква посока ще тръгне БСП след конгреса си: Този конгрес, може би ще бъде решаващ за БСП като последна възможност за оттласкване от пътя, по който на времето мина СДС. Вероятно, ако на този конгрес БСП не успее да излезе с ясна физиономия и ясна визия за перспективите каква политика иска да прави, ще последва изцяло съдбата на СДС след 2001 г.
В ДПС "вървят сериозни проблеми" след изгонването на Местан, коментира експертът. Основният проблем пред партията е какъв лидер да бъде назначен – проевропейски или "силно свързан със структурите".
До конгреса, а може би и след това, ДПС ще се опита да прави сериозни промени – и персонални, и политически, за да може да се върне и да стане отново приемлив партньор за някое управление.
