Решението на Путин за изтегляне от Сирия може да бъде тълкувано многоаспектно. Има и икономически аспекти, но, според мен най-вече политическите доминират. Това каза арабистът Владимир Чуков.
Обръщението с това решение е не толкова към Асад, колкото към Техеран, коментира той пред БНР:
В последните месеци много силно се видя дисхармонията в коалицията, която води Русия. Иран плаща голямата сметка. Иранците всъщност бяха тези, които поканиха Русия.
Разходите за ракетите, поддържането на личния състав и горивото за самолетите са плащани от Техеран, поясни той:
Това не омаловажава икономическите аспекти по отношение на Русия. Счита се, че Москва изразходва около 2.5 млн. долара дневно, особено с тази икономическа ситуация, която има в страната.
През миналата година Русия и САЩ са достигнали до споразумение за преразпределение на зоните на влияние, в което границата минава по поречието на р. Ефрат, обясни Чуков. Дамаск и Техеран обаче са започнали да оспорват лидерството на Русия в региона.
Западни анализатори казаха, че прототипът на визията на Москва спрямо Сирия, след като тя е инвестирала толкова много усилия, след като тя реално спаси режима, който беше на път да падне, е по-скоро една Чеченска република, а Башар Асад го описаха като Рамадан Кадиров. Тоест, когато му дойде времето, той просто трябва да се оттегли. Това беше циментирано с резолюция 2254 с активното участие на Москва. Ето тук двата партньора казаха, че не желаят да се съобразяват с подобен вид резолюция.
В Сирия, с това оттегляне, Москва се опитва да играе ролята на миротворец, на сила, която търси консенсус, която се опитва да бъде конструктивна, въпреки всички обвинения, че играе деструктивна роля, категоричен е Чуков. Москва се опитва да покаже на САЩ, че спазва поетите ангажименти
Техеран и Дамаск искат решението за Сирия да бъде възможно най-близо до формулата отпреди 2011 г., а с изтеглянето си Русия показва, че е готова да иска реално постижимото – федерална Сирия, което е близко до становището на Вашингтон.
Това е индиректна подкрепа за кюрдите, за кюрдската кауза, в ущърб на Анкара. Този ход е, наистина, добре премерен. Въпросът е дали той ще бъде добре оценен от останалите.
