Европейската комисия представи на заседанието на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в ЕП приетия на 27-и януари доклад за напредъка на България и Румъния по Механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния, предаде Фокус от Брюксел.
Според Уилям Слийт има какво да се постигне в областта на съдебната етика, а за тест възприема приемането на отхвърления от Народното събрание през септември миналата година Закон за борба с корупцията по етажите на висшата власт. Той допълни, че ЕК отчита като положителна стъпка Стратегията за реформа в съдебната система, но е важно завършването с осъдителни присъди на ключовите дела за корупция по висшите етажи на властта. За ЕК 2016 е важна година, за да се тества съдебната система. Като цяло съдебната власт показва своя професионализъм, но има несигурност по прилагане на приетите преди две години промени в НК и НПК. Като добър пример за борба с корупцията Слийт даде разследването на кметството в Букурещ. Той обаче оцени напредъкът и на двете държави – България и Румъния като недостатъчно устойчив.
Докладчикът по присъединяването на България в ЕС през 2007-а година Джефри Ван Орден почерта в изказването си, че от този мониторинг трябва да останат поуките, които да се приложат и послужат и за други страни членки със сходни промени. Той изрази несъгласие с продължаването на мониторинга и зададе въпроса: кои са тези основни проблеми, които пречат на въпросния напредък?
Българският евродепутат Ангел Джамбазки категорично настоя за премахването на мониторинга за България, тъй като той се е превърнал в обслужване на тясно партийни интереси – в ЕС и у нас.
Евродепутатът от семейството на социалистите и демократите Биргит Зипел попита защо за едни и същи несъвършенства едни държави биват критикувани, а други – не, и препоръча въпросният механизъм да се прилага и към други страни-членки. Според нейната констатация Механизмът за наблюдение и проверка служи като инструмент да бъде бъдат държани вън от Шенген България и Румъния.
Според евродепутата Емил Радев на мястото на този механизъм трябва да бъде въведен общо европейския механизъм за върховенство на закона, еднакво приложим във всички държави членки и изграден въз основата на измерими критерии.
Според евродепутата Траян Унгуреану докладът се е превърнал в ритуал, който казва: „Добри сте, но не достатъчно. Хубави сте, но не сте мис Планета!“
Лопес Агилар каза, че спрямо България и Румъния се поставят изисквания, за да бъдат приети в Шенген; двете държави ги изпълняват, но твърде е възможно те да влязат в един Шенген, който се разпада и тогава, какъв е смисълът? Лопес Агилар откровено призова: „12 години стигат“ и Механизмът не трябва да продължава още 3 години – до края на мандата на тази Европейска комисия.
На фона на острите критики и въпроси самотно остана изказването на Моника Маковей, която поиска механизмът да остане с аргумента, че той е в служба не на политиците, а на гражданите, които и в двете държави, според нея, го били искали. Маковей допълни, че в Румъния няма политическа воля за борба с корупцията и добави, че вероятно същото важало и за България, защото от неправителствени организации и политици така й били обяснили.
На поставените въпроси по оценка на евродепутатите началник-отдела в ЕК Уилям Слейт отговори лаконично, административно и без конкретност.
