Решенията на Европейския съвет за Великобритания отвориха една кутия на Пандора, която няма как бързо да бъде затворена. Това, което обаче буди недоумение, е ограничаването на правата на законно. Това пише министър Ивайло Калфин, анализирайки новите договорености между Великобритания и ЕС.
Те ще получават по-ниски детски добавки, ако децата им не са при тях и няма да могат да ползват различни социални придобивки, дължими на работещите, посочва той.
Предлагаме ви целия анализ на социалния министър Ивайло Калфин по проблема:
"След като британският премиер Дейвид Камерън постави ултимативно четирите си искания за промени и специален статут, Европейската комисия и председателят на Европейския съвет Доналд Туск положиха огромни усилия да убедят всички, че договаряните изменения не са толкова съществени, че не предполагат промяна, а доразвиване на Договора за ЕС, че не трябва да се поставят и други проблеми извън британските. Е, удържаха до приемането на решението на държавните и правителствени глави на страните членки.
Аз обаче ще се изненадам, ако Евопейският съд не бъде принуден да се занимава с жалби за ограничаване на правото на свободно движение, наложено с решенията на Европейския съвет.
Не ми е ясно и кога ще дойде времето да се обсъдят чувствителни въпроси като например принципите, при които страните членки допринасят за бюджета на ЕС. Великобритания си е извоювала правото от 1984 г. насам да внася по-малко, като британското намаление се поема от останалите членове на Съюза. Тогава обяснението е било, че голяма част от бюджета отива за подпомагане на фермерите, а селското стопанство във Великобритания не може да поеме достатъчно субсидии.
За 30 години обаче ситуацията е коренно променена – много по-малка част от европейските средства отиват за подпомагане на фермерите, а самата Великобритания също ползва значителна част от тях. Само че всеки опит да бъде поставен въпросът на „британския рабат” среща закани с вето и нежелание да се обсъждат аргументи. Сега отново въпросът с британската вноска в европейския бюджет беше „деликатно” подминат.
Всъщност част от постигнатите договорености имат смисъл. Така например ясно се подчертава, че страните извън еврозоната няма да бъдат задължавани финансово с огромните плащания за стабилизиране на национални бюджети или на банки в държавите, използващи еврото. Същевременно обаче и те се лишават от подобна солидарна помощ, ако такава им се наложи.
Добро за България е решението механизмите на еврозоната да бъдат отворени за страните, които желаят това, и преди да са приели единната валута. Така например, ако участвахме в механизмите за банков надзор и преструктуриране, вероятно експертизата за КТБ нямаше да се занимава с описание на порочните практики на фалиралата банка, а щеше да обясни коя институция не си е свършила работата. Освен това и българските данъкоплатци щяха да понесат по-малко щети.
Добър за нас е и ангажиментът на ЕК да се ограничава законодателната тежест върху малките и средни предприятия. Можем да приемем също така и развитието на механизма, който дава право на националните парламенти в рамките на 12 седмична консултация да блокират законодателни инициативи на ЕС. Не можем да не подкрепим и мерките за ограничаване на злоупотребите със социалните системи и порочната практика на фиктивните бракове, които дават европейски права на трети лица.
Това, което обаче буди недоумение, е ограничаването на правата на законно работещите във Великобритания европейски граждани. Те ще получават по-ниски детски добавки, ако децата им не са при тях и няма да могат да ползват различни социални придобивки, дължими на работещите.
Човек остава с впечатлението, че хората, които се трудят, са проблем и те трябва да освободят места на британците. Това първо е в пълно противоречие с правото на свободно придвижване на работна сила в рамките на ЕС.
Второ, ще създаде недостиг на работна ръка в някои области, който няма да се компенсира от по-щедрите социални плащания за британските граждани. Напротив – услуги като строителство или помощ в дома ще поскъпнат, а в селското стопанство ще възникнат остри проблеми. Преди две години министър-председателят Камерън обяви, че на мястото на българските и полските берачи на ягоди, вече ще работят британци, но това така и не се случи.
Трето, вероятно част от чуждестранните работници ще предпочетат да вземат при себе си своите деца, което ще натовари допълнително британската социална система с различни видове услуги, които те ще получават. Например достъп до детски градини и училище.
И най-накрая – всички тези промени могат да станат факт единствено, след като бъдат променени съответните регламенти, а това означава законодателни предложения на Комисията, нови преговори между страните членки за тяхното приемане, преговори с Европейския парламент.
В преговорите Великобритания често използваше аргумента, че при липсата на подкрепа за техните искания следва излизане от ЕС. Страните от Централна и Източна Европа и тези от еврозоната направиха компромис, за да помогнат на Великобритания да остане в Съюза и да излезе от ситуацията, в която сама се постави. Британският прецедент обаче налива вода във воденицата на евроскептиците и националистите, които искат да затварят европейски граници. Никой няма интерес от подобно развитие – нито политически, нито икономически."
