Според приетите на първо четене поправки в Закона за администрацията, внесени от Реформаторския блок, вече областните управители, техните заместници, заместник -министрите, председателите на държавните агенции, държавните комисии, изпълнителните директори на изпълнителните агенции, ръководителите на държавни институции, ще трябва да имат дипломи за висше образование.
Изключение се прави само за изборните държавни длъжности като премиер, вицепремиери, министри и кметове.
Според Бойка Маринска от РБ по този начин ще се спрат съмненията за политически назначения и липса на професионален опит.
Методи Андреев от ГЕРБ коментира, че "в последните години видяхме нашествие на инсекти в държавната администрация“. "То не бяха калинки, то не бяха други насекоми", каза той и добави, че има проблем обаче с доказването на истиността на дипломите. Заради това Андреев ще предложи в окончателните поправки в закона да бъде записано и изискване за поне три години стаж по специалността. Мотивът му е, че хората с купени дипломи, не ги ползват за нищо и заради това нямат стаж.
Според Реформаторите логично е заемането на висок държавен пост да е обусловено от повишени очаквания за компетентност и след многократните скандали заради кадрови назначения на хора със съмнителна репутация и образователен ценз, изискването за висше образование ще играе ролята на своеобразен филтър, който ще отсява предварително кандидатурите и ще елиминира.
Парламентът прие и предложението за промени в Закона за администрацията, внесени от БДЦ, които предвиждат да се назначават сътрудници по управление на европейските програми на временни договори, чиито заплати обаче ще идват по перо от проектите, а не от държавната хазна.
