В началото на този месец, под силен обществен натиск и в отговор на разгромяващи журналистически разследвания, откъм Фонда за гарантиране на влоговете изтече оскъдна информация за сделката с "АликсПартнърс" и доклада им за КТБ.
И малкото казано обаче бе достатъчно за който и да е грамотен човек да се ориентира в наложената информационна мъгла около тази сделка.
Изплатените по свръхтайния договор хонорари - според различни източници - варират от 800 хиляди евро до 22 млн лева. В слуая с потайна сделка обаче има по-важни неща. Значение има фактът, че и в случая с АликсПартнърс Фондът за гарантиране на влоговете отново прилага формулата на Федерсън за етапите на развитие на системите: „1. Див ентусиазъм. 2. Разочарование. 3. Пълно объркване. 4. Търсене на виновни. 5. Наказване на невинни. 6. Поощряване на тези, които не са участвали.”
Какво се оказа всъщност? Филмът не бил шведски, а съветски и не бил "Баба дала на войника", а "Бащата на войника"... „АликсПартнърс Сървисиз ЮК ЛЛП“(AlixPartners Services UK LLP) – фирмата и супер експертите й, произвели супертайния доклад за КТБ, всъщност е погълнатата от "АликсПартнърс" фирма „Золфо Купър Европа“ (Zolfo Cooper Europe). „АликсПартнърс Сървисиз ЮК" ЛЛП е създадена точно с тази цел в началото на 2015 г. – поглъщането на компания със сходен предмет на дейност „Золфо Купър Европа“.
При наличието на една основна и две дъщерни компании в Англия, които покриват операциите на АликсПартнърс в Европа, кому е нужна трета дъщерна компания? И защо се е стигнало до продажбата на „Золфо Купър Европа“ от нейните предишни собственици? Отговори на тези въпроси се откриват в публични регистри и множество публикации в чуждестранни медии.
"Золфо Купър" преживява бурни времена през новото хилядолетие. Верижните фалити в резултат от краха на високотехнологичните компании и пораженията от фалита на енергийния гигант „Енрон” (Еnron) засилват необходимостта от консултантски услуги по преструктуриране на бизнеса. Лидерът в този бранш – „Крол” (Kroll inc.), решава да разшири операциите си, като купува бизнеса на „Золфо Купър” от управляващите собственици Стивън Купър, Майкъл Франс и Ленард Ло Биондо. Оказва се, обаче, че този бизнес е силно зависим от личните контакти на бившите собственици и сделката се оказва губеща за „Крол”.
„Крол” се отървава от съмнителната придобивка и екипа й, като продава през ноември 2008 г. европейския филиал на мениджърския му екип. Компанията „Золфо Купър Европа” продължава да оперира самостоятелно под това си име. Паралелно с това по същата схема възниква и „Крол Золфо Купър” (Kroll Zolfo Cooper) в Ню Йорк. Двете компании действат под едно фирмено наименование, запазвайки самостоятелността си.
През 2012 г. гръмва грандиозен скандал, наречен „измамата на хилядолетието”, в центъра на който е фондът „Карол Фаундейшън Траст” (Carroll Foundation Charitable Trust). Гръмкото определение „измама на хилядолетието” се дължи не само на размера на данъчните измами за милиарди долари, които този фонд извършва чрез фалшифициране и подправяне на финансови документи и откриване на офшорни сметки на фирми-фантоми. В скандала са замесени и международни банки (включително и банката, обслужваща британската кралска фамилия – Coutts and Co), благотворителни фондации, свързани с кралското семейство, и видни обществени личности от Великобритания и САЩ. В епицентъра на скандала се оказва и Нил Купър (Neale Cooper)– управляващ собственик на „Золфо Купър”. Към него са отправени обвинения за съучастие в рекет и подкупи в особено големи размери. Нищо чудно, че „Золфо Купър” - активно работеща не само в САЩ и Европа, но и в редица офшорни зони, като Британските Виржински острови и Каймановите острови – се се използва за пране на пари и данъчни измами. Техен специалитет е обслужването на хедж фондове и подобни структури за висш финансов пилотаж.
Тук ще отворим само скоба – облигационната емисия на КТБ на стойност 150 милиона долара е в ръцете на няколко американски хедж фонда, които биха дали мило и драго за вътрешна информация от банката, за да могат да осъдят държавата за суми, значително надвишаващи стойността на облигациите. Комитетът на облигационерите още през м. ноември 2014 г. изпрати писмо, адресирано до „българското правителство и българския народ”, в което апелира за спасяване на КТБ и директно обвинява БНБ и държавата за фалита на банката.
Но да се върнем на темата за „АликсПартнърс”, „Золфо Купър” и „измамата на хилядолетието”. Със съвместните усилия на Скотланд Ярд и ФБР схемата на "Карол Фаундейшън Трастпостепенно" е разкрита. Доказателствата заемат няколко помещения в щаб-квартирите на двете разследващи институции.
Нийл Купър се оттегля от „Золфо Купър”, но имиджът на фирмата не може да бъде възстановен. През 2014 г. се подготвя продажбата на „Золфо Купър Европа”. Компанията е погълната на 16 февруари 2015 г. от специално създадения на 12 януари 2015 г. за тази цел филиал на „АликсПартнърс” – „АликсПартнърс Сървисиз” ЛЛП.
Очакваният ефект от придобиването не е много ясен. През последните години „Золфо Купър Европа” се занимава с не особено големи проекти. Най-крупните сделки по продажба и преструктуриране, консултирани от тях, са на верига от 32 бара Уолкабаут (Walkabout), веригата ресторанти и кафенета Белла Италия/Кафе Руж (Bella Italia/Café Rouge) и магазините на модната марка “Никол Фархи” (Nicole Farhi). Странно е, че с тези не особено мащабни дейности са ангажирани над 200 специалисти и 19 директора.
Създадената преди една година компания е наета от Фонда за гарантиране на влогове, за да „намери липсващите милиарди на КТБ”. Според съвместното изявление на ФГВБ и АликсПартнърс, основните действащи лица в този детективски епос са три: Даян Хюз (Diane Hughes) –съдружник и водещ експерт за тази сделка; Робин Найт (Robin Knight) – съдружник, подписал от името на Аликс Партнърс изявлението, в което Фондът и фирмата се опитват да изяснят кашата, която са забъркали; Пол Хък (Paul Huck), който въобще не е споменат след първите плахи реакции на Фонда.
Коя е Даян Хюз – водещият експерт?
Информацията за професионалната й биография е достъпна в официални британски сайтове:
Даян Хюз има интересна биография. По-голямата част от трудовата й дейност (14 години) е не къде да е – като съдружник в печално известната одиторска компания „Артур Андерсен” (Arthur Andersen). „Артур Андерсен” загуби одиторските си права след фалита на енергийния гигант „Енрон” – за фалшифициране и подправяне на финансовите отчети на компанията. Не е известно Даян Хюз да е свидетелствала срещу порочните практики на „Артур Андерсен”. Не е известно да е свидетелствала по-късно и срещу скандалните действия науправляващия собственик на „Золфо Купър” Нийл Купър.
Задържа се само за година в Инвенсис (Invensys inc.) – мултинационална компания за електрочасти и електротехника. Компанията изпада в състояние на технически фалит, вследствие на което започва процеса на преструктуриране и драстично свиване на разходите. Даян Хюз е освободена. Не е ясно дали „опитът” й в порочните практики на „Артур Андерсен” няма отношение към освобождаването й.
След известна пауза е назначена като заклет счетоводител в компания по подбор на персонал Талантледър (Talentladder ltd). След 5 години е освободена. По-късно компанията фалира.
Непостоянната й трудова дейност в различни компании явно не й осигурява необходимия стандарт, защото от 2003 година до днес тя развива и паралелна дейност – в семейна фирма за почистване на домове и отдаване под наем на почистваща техника. Семейната й компания се намира в Манчестър. Следват четири години пауза, през които явно се е занимавала единствено с почистване по домовете.
След тази дълга професионална „почивка”, тя е назначена в придобитата от мениджмънта си „Золфо Купър Европа”, като началник на отдела за оказване на техническа помощ при събиране на доказателствен материал при съдебни процеси (Forensic and Litigation Support). Обикновено за тази дейност се изисква само колежанско образование. Всъщност, образованието на Дайан не съответства на нито една от упражняваните от нея дейности. Видната специалистка по международни финансови разследвания е завършила само бакалавърска степен, и то по най-нова история.
Изброените дотук дейности нямат видимо нищо общо с това, което Дайан Хюз е публикувала в професионалната си биография в професионалната мрежа LinkedIn:
„По време на 30-годишната си кариера, Дайан е ангажирана с назначения за оказване на помощ в множество правни спорове и процеси, включително разследвания и финансови анализи от името на ищци и ответници, подготовка на експертни доклади, предоставяне на помощ при преговаряне, и предоставяне на устни доказателства. Нейният опит включва изчисляване на търговски щети, спорове след придобиване, искове по бездействие, оценки при спорове, спорове при несъстоятелност, при измами и други разследвания” .
Реалните й функции през годините и рекламният й профил не само се разминават, а почти нямат нищо общо.
Какво е свършила тя по казуса „КТБ”, в такъв случай? Въпросът е реторичен. Отговорът е ясен - НИЩО. Лице и име под наем.
Две думи за „неводещия” експерт Пол Хък.
Завършил е университет в Хъдърсфилд (University of Huddersfield) през 1996 г. като бакалавър по счетоводство.
Полученото образование му дава възможност единствено за държавна служба (не особено добре платена, по принцип) – в Службата по несъстоятелност (The Insolvency Service), където се занимава с обработката на документацията по несъстоятелността и се грижи за спазването на съответното законодателство. След четири години държавна служба, успява да започне работа в "Грант Торнтън" (Grant Thornton LLP) – една от големите международни консултантски и одиторски компании. Занимава се с доказателства за финансови измами. Още в самото начало – през 2001 година, предвид политиката на големите одиторски компании за задължително постигане на квалификация АССА (еквивалент на заклет експерт-счетоводител), той покрива тези изисквания и получава квалификацията.
През 2010 завършва магистратура по управление на измамите (Fraud Management) в университета на Тийссайд (University of Teesside – 98 място в класацията на 120-те британски университета за тази година). С тази новопридобита диплома започва работа в „Золфо Купър“ през юли същата година. Работи под вещото ръководство на видния специалист по най-нова история – Дайан Хюз. Странна е кадровата политика в „Золфо Купър“, но това си е техен проблем, а по-късно – и на „АликсПартнърс“.
След придобиването на „Золфо Купър Европа“ от „АликсПартнърс“, в новата структура (АликсПартнърс Сървисиз ЮК ЛЛП) г-жа Хюз вече е съдружник, а заклетият счетоводител г-н Хък започва да дава финансови съвети. Основно се занимава с калкулиране и възстановяване на щети.
Какво е свършил „неводещият” експерт Пол Хък по казуса „КТБ”, в такъв случай? Банката няма одитирани отчети от момента на затварянето й; няма оценка на активите; огромно количество документи е иззето от следствието и прокуратурата. Достъпът до останалите документи е през синдиците, които нехаят за активите на банката. След подмяната на хардуера и софтуера по време на квесторите, не може да се разчита на данните от счетоводната система. Явно и този въпрос е реторичен. Отговорът е ясен - НИЩО. Лице и име под наем.
Информацията е публична:
Третият виден специалист, който се появява във връзка със суперсекретния и суперекспертен доклад, от името на АликсПартнърс, е Робин Найт.
Завършил Университета на Стърлинг в Шотландия (University of Stirling – на 47-мо място за 2016 г. в класацията на университетите във Великобритания), с ниво бакалавър по бизнес (Business Studies). Втората му специалност е френски език. Самият г-н Найт, обаче, в собствения си профил в LinkedIn откровено признава, че френският му е на ограничено ниво.
Робин Найт започва работа в пивоварната компания "Молсън Коорс" (Molson Coors UK ltd.), като дистрибутор за дискотеки и клубове в Лондон – По На На, Министерство на Звука, Харви Никълс (Po Na Na group, Ministry Of Sound, Harvey Nichols).
След година и нещо снабдяване на барове с бира, Робин Найт се прехвърля в снабдяването с „Кока-кола” на някои хотели в Лондон – "Радисън", "Шератон", "Рамада" и "Малмезон", както и летищата в Хийтроу и Гетуик. Тази му дейност продължава малко по-дълго време от „бирения” период – почти 2 години.
През 2002 г. попада в "Делойт" (Deloitte) по линия на програмата им за набиране на кадри от реалния сектор, занимаващи се с продажби на дребно на бързооборотни потребителски стоки. Дейността му се изразява в предлагане на продуктите на "Делойт" на двайсетина производители и търговци на шоколади, бири, безалкохолни напитки и среден клас конфекция. Робин Найт е просто тип „търговски пътник”, който няма никакво участие нито в одитния процес, нито в консултантския бизнес на "Делойт".
След две години и половина получава повишение, изразяващо се в упражняване на същата тази дейност по рекламиране на услугите на Делойт пред британските компании, продаващи бързооборотни потребителски стоки (конфекция, храни, питиета, тютюневи изделия).
След година и половина става част от екипа на "Делойт" в регион „Европа, Близък изток и Африка”, който се занимава с маркетинг на дейността на компанията и връзки с медии, клиенти-търговци на бързооборотни стоки, както и маркетингови компании, обслужващи този сектор.
Явно г-н Найт не е бил особено ангажиран в този период, защото се отдава на творчество (самостоятелно и колективно), публикувайки брошури на тема „разсъждения и мисли за лидерството”. Следват лекторски изяви на маркетингови теми, основно пред служители на "Делойт".
Ръководството на компанията забелязва, че работното време на г-н Найт не е добре уплътнено, поради което го натоварва допълнително и с координиране на дейността по маркетинга в рамките на Великобритания.
Образованието и капацитетът на Робин Найт явно не му позволяват по-нататъшно кариерно развитие в рамките на "Делойт". За негов късмет в този момент – средата на 2007 г., - лондонското поделение на „Крол” започва да търси активно нови кадри, защото се преструктурира с цел продажба на мениджърския му екип. Робин Найт се включва в този процес, като се занимава отново само с маркетинг и нищо друго – нищо от основната дейност на дружеството. Сделката приключва през 2008 г. и в резултат се появява „Золфо Купър Европа”.
След поглъщането на „Золфо Купър Европа” от „АликсПартнърс” през февруари 2015 г., Робин Найт продължава да се занимава в новото дружество с маркетинг – популяризирането на новата търговска марка „АликсПартнърс” между клиентите на „Золфо Купър”. Тази „малка” подробност прозира и в списъка с основни негови постижения, изброени на официалната страница на "АликсПартнърс" – само маркетинг, комуникационни стратегии, търговия на дребно... Какво точно е свършил той в КТБ с този си капацитет и опит? Въпросът отново е реторичен. Отговорът е ясен. НИЩО – поредно лице и име под наем.
Информацията отново е публична:
В същия период, в който в „Золфо Купър Европа” са се подвизавали двамата видни експерти по най-нова история и по продажба на бира и безалкохолни напитки, са се вихрели и измамните схеми на "Карол Фаундейшън Траст" за десетки милиарди, в центъра на които са били отговорни фактори от висшето ръководство на „Золфо Купър Европа”. Скандалът, довел до поглъщането на „Золфо Купър Европа” от „АликсПартнърс Европа” и обособяването на странната структура „АликсПартнърс Сървисиз ЛЛП“ е закономерно последствие от силно повяхналия имидж на „Золфо Купър”. Странно е, че европейският клон на АликсПартнърс изведнъж е почувствал необходимост да създаде „пето колело” – още един филиал при вече два налични и функциониращи от години – за същия този регион, също регистрирани в Лондон.
Всъщност логиката е следната – този тип дружества не подлежат на данъчно облагане. Данъци все пак се плащат, но чрез облагането на личните доходи на съдружниците – така, както са ги декларирали. Тази малка подробност означава, че сумата на хонорарите, изплатени от масата на несъстоятелността на КТБ, може да бъде до голяма степен разпределена между съдружниците в „АликсПартнърс Сървисиз ЮК” под формата на командировъчни, присъщи разходи за дейността и други данъчни вратички, включително и увеличение стойността на дружествените дялове. Данъците в България са на ниво „данъчен рай” и ако искаха да спестят, видните специалисти от „Аликс Партнърс” щяха да основат българско дружество. Но защо да плащат данък от 10%, когато могат да не платят и цент?
А пък депозантите на КТБ ще пият по още една студена вода.
Всички тези данни са били известни на Фонда за гарантиране на влоговете и на неговия председател Радослав Миленков. Със сигурност са били известни на финансовия министър Владислав Горанов и на председателя на Парламентарната комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова, както и на управата на БНБ в лицето на тогавашния гуверньор Иван Искров. Те обаче предпочетоха да рекламират "АликсПартнърс" - основната фирма, с което въведоха в заблуждение не само институциите в България, но и общественото мнение. Колкото и да твърдят днес, че формално нещата са по закон, остава въпросът: Защо се наложи да се сключва договор точно с тази фирма и това да бъде укривано цяла година.
Най-добре следващия път да поканим направо Джеймс Бонд. Той знае какво, как и къде.
Екип на Фрог нюз
