„Децата ни няма да ни простят, ако не отворим досиетата КТБ... Ако ги превърнем в новата златна мина за изнудване на политици, както досиетата на Държавна сигурност досега, ще бъде стратегическа грешка за държавата. Ако се разкрие истината за нерегламентирана връзка на политици с КТБ, подмененият преход на България ще приключи, а истинският ще започне.
Българската държавност ще направи смел скок напред в морален аспект. Ако се замете истината за КТБ, подмененият преход ще продължи” – призоваха народните представители и президентът Плевнелиев още през юли 2014 г. – незабавно след затварянето на банката. И Парламентът така се трогна, че прие редица поправки в законите ни. Само целта се подмени - от максимална прозрачност стана максимално замъгляване. Явно заради това настоящите поправки на вече направените поправки трябва да осигурят "яснота за обществото". Те трябвало да подпомогнат работата на синдиците и публикуването на информация за банката в несъстоятелност.
Никой от депутатите от началото на „подменения преход” няма интерес неговото финансово състояние да излезе на светло. Ето защо досега не е приет закон, който да го позволява.
Списъците, публикувани от Синдиците на КТБ (н) предизвикаха незабавни скандали. Оказа се, че изобилстват грешки – пропуснати имена и сгрешени суми... Явно манипулирането на информацията е с определена цел – да бъдат скрити спестяванията на политическия елит за сметка на магистратите. Дежурната „тежка артилерия” на ГЕРБ – Деси Атанасова, проглуши ушите на масовия зрител и слушател с твърдения, че КТБ е била банка на съдебната система.
Дори и елементарната съпоставка на списъците на VIP-персоните със списъка на кредиторите, прави впечатление, че във VIP-списъка липсват много от депозантите на банката, чиито имена от месеци насам са в списъка с кредиторите на банката, съставен от същите синдици. Липсват деца, роднини, съпрузи и родители на видни политически фигури. Например:
Споменатите вече дъщеря и зет на вицепрезидента Маргарита Попова;
Майката на депутата от ДПС Делян Пеевски;
Бащата на министъра на икономиката в правителството Борисов 1 Делян Добрев;
Синът на председателя на общинския съвет в Кърджали;
Братята на някогашния министър-председател Пламен Орешарски;
Съпругата и майката на шефа на летище София Димитър Богданов;
Синът на подуправителя на БНБ Димитър Костов;
Дъщерите на Иван Костов;
Дъщери и синове на съдии и прокурори и т.н.
Отсъствието от списъците на имената на определени лица предизвика резонни въпроси. Въпросите бяха приети от тях твърде лично и катоперсонална атака в ущърб на политическите им амбиции.
Проблемите с имената в списъците бяха преднамерено заложени със силови промени „на коляно” в Закона за банковата несъстоятелност и Закона за кредитните институции. Вносители на нефелните промени са същите депутати от ДПС, рекламиращи се като най-големите радетели за„осветяването на КТБ“ –Делян Пеевски, Йордан Цонев и ПетърЧобанов. Техни са и настоящите предложения за промени! Триото главни „осветители”в Народното събрание всъщност спазват генералната линия на прехода за пълно затъмнение върху финансите на политическата върхушка. В този дух е издържан и Законът за публичност на имуществото. В него преднамерено са пропуснати широк кръг роднини на политическите личности в изискванията за попълване на декларации пред Сметната палата. Ето защо дори децата на политиците не се включват в техните декларации, под претекст, че са пълнолетни и са в отделно домакинство. Като че ли това ще попречи да „покрият” финансовите забежки на родителите им.
Освен пропуските в имената на VIP-персони (например, г-жа Ирена Кръстева - майка на депутата Делян Пеевски и крупен притежател на медии), и сгрешените суми, списъкът страда от сериозни принципни недостатъци. Посочените в списъците суми са най-високата стойност на влоговете, достигната в рамките на периода от 06.11.2009 до 06.11.2014 г., без да се разбере в кой момент са депозиранипарите и за колко време влогът е бил в този максимален размер.
Според обнародваните през юли 2015 г. промени в чл. 62, ал.12 от ЗКИ, в 6-месечен срок от вписване в търговския регистър на решението по Закона за банковата несъстоятелност синдикът на банка в производство по несъстоятелност оповестява:„размерът на влоговете и кредитите на политическите партии, на лицата по чл. 2, ал. 1 и 3 от Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности, на членовете на надзорния съвет и на управителния съвет на банката и на юридическите лица, за които е предоставена информация... Председателят на Сметната палата предоставя на синдика в електронен формат: 1. списък на лицата по чл. 2, ал. 1 и 3 от Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности.”
И така, според приетите поправки Сметната палата определя кой да бъде „осветен“?!? А и триото „осветители” са наложили странната практика - Председателят на Сметната палата да предоставя на синдиците списъка на лицата в електронен формат. Може би го носи на флашка? Или на диск? Този списък различен ли е от официално публикувания на страницата на Сметната палата?
Защо законотворецът, който тъй нервно и настойчиво иска всичко да излезе наяве, е избрал списъкът да бъде на база Закона за публичност на имуществото? Обхватът на публичните личности и техните роднини, посочени в Закона за мерките срещу прането на пари, е доста по-пълен, а и банките по силата на този закон регулярно изпращат в ДАНС информация за тези лица. Явно е избран по-орязаният вариант, за да може голяма част от семейните парични потоци на политиците да останат в затъмнение.
Единственият проблем при прилагането на закон за мерките срещу пране на пари е липсата на работещ механизъм и не е определен орган, който да е натоварен със задачата да поддържа актуален поименен списък на лицата попадащи в обхвата му. Законът нарочно е осъкатен отново с цел да не може да бъдат осветени финансовите потоци на политиците и лицата от тяхното обкръжение. Логиката на нормата показва, че този орган трябва да бъде Дирекция „Финансово разузнаване“ в ДАНС. Тази пречка може да бъде много лесно отстранена, ако страната ни наистина иска да се бори с корупцията, прането на пари и финансирането на тероризъм.
От 2007 година Законът за мерките срещу изпирането на пари въвежда разпоредбите на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм по отношение на определението ‘politically exposed persons’ – "видни политически личности", на които са били възложени важни обществени функции, както и непосредствените членовете на техните семейства, или лица, за които е известно че са в близки делови отношения с тях.
В директива се казва, че „... законодателството на Общността трябва да признава, че определени ситуации представляват по-голям риск от изпиране на пари или финансиране на тероризъм. Въпреки че самоличността и бизнес профилът на всички клиенти трябва да бъдат установени, има случаи, където се изискват особено строги процедури за идентифициране и проверка на клиента. Това е особено вярно за делови взаимоотношения с физически лица, които заемат или са заемали важни обществени длъжности, особено такива от страни, където корупцията е широко разпространена. Подобни взаимоотношения могат да изложат финансовия сектор на значителни рискове за репутацията и/или на правни рискове. Международните усилия за борба с корупцията също оправдават необходимостта да се обърне особено внимание на такива случаи и да се приложат мерките за пълната нормална комплексна проверка на клиента по отношение на местните видни политически личности или мерките на засилената комплексна проверка по отношение на видни политически личности, живеещи в друга държава-членка или в трета държава“.
Според чл. 8а от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари, „Клиенти” са: потенциални клиенти, съществуващи клиенти и действителни собственици на клиент-юридическо лице, които са:
1. държавни глави, ръководители на правителства, министри и заместник-министри;
2. членове на парламенти;
3. членове на конституционни съдилища, на върховни съдилища или на други висши органи на съдебната власт, чиито решения не подлежат на последващо обжалване освен при изключителни обстоятелства;
4. членове на сметна палата;
5. членове на управителни органи на централни банки;
6. посланици и управляващи дипломатически мисии;
7. висши офицери от въоръжените сили;
8. членове на административни, управителни или надзорни органи на държавни предприятия и търговски дружества с едноличен собственик държавата.
(2) Категориите, определени в ал. 1, т. 1 - 7, включват съответно и доколкото е приложимо длъжности в институциите и органите на Европейския съюз и в международни организации.
(3) Мерките, предвидени за категориите клиенти по ал. 1, се прилагат и по отношение на кметовете и заместник-кметовете на общини, кметовете и заместник-кметовете на райони и председателите на общински съвети.
(4) Категориите, определени в ал. 1, т. 1 - 8, изключват длъжностни лица на средно ниво или по-младши длъжностни лица.
(5) За целите на чл. 5а ЗМИП за "свързани лица" се считат:
1. съпрузите или лицата, които живеят във фактическо съпружеско съжителство;
2. низходящите от първа степен и техните съпрузи или лицата, с които живеят във фактическо съпружеско съжителство;
3. възходящите от първа степен;
4. всяко физическо лице, за което се знае или може да се предположи въз основа на публично достъпна информация, че е действителен собственик съвместно с лице по ал. 1 на юридическо лице или се намира в други близки търговски, професионални или други делови отношения с лице по ал. 1;
5. всяко физическо лице, което е едноличен собственик или действителен собственик на юридическо лице, за което се знае или може да се предположи въз основа на публично достъпна информация, че е било създадено в полза на лице по ал. 1.
Според същия закон, освен че трябва да познават добре своите клиенти и да изискват от тях документи за самоличност, банките трябва да водят списък на всички плащания в брой на стойност над 30 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, като уведомяват дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" за тези плащания. От своя страна Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" води регистър на докладваните плащания.
При съмнение за изпиране на пари или за наличие на средства с престъпен произход лицата са длъжни дори да уведомят незабавно дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" преди извършването на операцията или сделката, като забавят нейното осъществяване в рамките на допустимия срок съгласно нормативните актове, уреждащи съответния вид дейност.В такива случаи министърът на финансите по предложение на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" може да спре с писмена заповед определена операция или сделка за срок до три работни дни, считано от деня, следващ деня на издаването на заповедта. Ако до изтичането на този срок не бъде наложена превантивна мярка, запор или възбранаможе да се извърши операцията или сделката. (Спомняте ли си КОЙ трябваше да стане шеф на ДАНС?)
Ако бяха използвали Законаза мерките срещу изпирането на парибез да правят поправки на поправкитещяхме да видим например, че синът на председателя на Общинския съвет в Кърджали, Банер Раиф Шабан, който фигурира в списъка на кредиторите със скромните 1 497.85 лв., е имал преди това доста солиден влог, който към септември 2102г. е с размер 1 137 343,69 лв. Възможно е и да е достигал по-високи стойности. Според базата данни, водена за „политически важните личности“, Банер Шабан е класифициран с висок рисков профил. Но поради „законотворческите“ усилия на триото от ДПС, в последния списък на синдиците него го няма... защото е пълнолетен. Или може би защото вече осветената от нас цесия на Петьо Блъсков е със същия Банер Раиф Шабан? Междувременно Блъсков успява да прехвърли дяловете на фирмите-длъжници на пенсионерка, която едва ли ще върне и лев на Банер Шабан. Дали само с едно „Bitti, gitti” (минало-заминало) г-н Блъсков ще успокои г-н Шабан? Това е друга тема.
Ако имате нерви да изчетете списъка на Сметната палата, публикуван на тяхната страница, ще видите колко много хора всъщност НЯМАТ сметки в КТБ. Обхвата му е определен в член 2 от Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.
За справка и сверка с него е публикувания списък на синдиците. Тези, които са имали сметки и е трябвало да бъдат скрити, са скрити чрез хитри законотворчески трикове и директни манипулации. „Гарван гарвану око не вади”.
Благодарение на депутатите осветители от ДПС, сред които и Делян Пеевски докладът на разследващата фирма "Аликс партнърс" ще може да бъде публично оповестен, без частта с предложения за по-добро събиране на вземанията. Така докладът на „разследващата“ компания вече няма да е само на английски...Няма да е в един екземпляр... Ще можем да го цитираме и интерпретираме докато близки до ДПС-„осветителите” Пеевски-Цонев-Чобанов, разграбват активите на КТБ.
Блазе на информираните от безнаказаните!
Екип Фрог Нюз
