Решението на проблема с тероризма е налично. Големи интереси обаче спират приложението му. Дори налагат премълчаването му. Всички сме начинаещи по темата за тероризма, бежанците и мюсюлманското нашествие към Европа. Обсъжданията са на ниво приятелска компания и дрън-дрън по медиите. Повърхностно до елементаризъм.
Специалистите пък, които биват канени да коментират случващото се, са представители на различни школи и течения. Повечето от тях държат на своята логика, а не на фактите и анализът в дълбочина. Представляват и различни гледни точки - европейска, балканска, проруска, проамериканска, протурска и различни арабски. Резултатът е объркване на аудиторията, хаос и пълзящ като змия страх. Не само в България е така, ако това ви успокоява. Светът е объркан, защото дълго време е живял в собствените си представи за правилност и неправилност. Политиците пък не обичат да признават заблудите. В момента се калкулира цената и няма вариант да се разминем. Сметката съдържа кръв, сълзи и страх.
Тероризмът взима жертви всеки ден. Трудно е да се преглътне станалото в Брюксел. Ужасното е, че почваме да свикваме. Белгийският ужас измества ужасът от Париж. 11-и септември вече е повече филмов сценарий или книга, отколкото реална болка. Изразените съболезнования стават все по-формални. Няма значение дали го признаваме.
Увъртаме и хабим думи да описваме проблем, който набъбва от многословието, но не се решава. А решение има. Ленин създава Третия интернационал през март 1919 година. Това е Коминтернът. Той отразява вярата на болшевиките в световната революция и готовността им да я осъществят с оръжие в ръка. Според болшевишката теория Русия е само първата страна, в която комунистите идват на власт – другите трябва да я последват. Коминтернът координира, ръководи и финансира действията на комунистите по целия свят. В своя устав от 1920 година той се самоопределя като Световна комунистическа партия. Затова Коминтернът третира националните компартии като свои подразделения, като местни структури - военни в това число. Те са задължени да следват заповедите и да се подчиняват на дисциплината, наложена от щаба в Центъра. Заредено с голяма доза фанатизъм и наивност, това усилие скоро води до възникване на въобръжени отряди в различни страни, които реализират терористични актове, наричани революционни и дори освободителни. Тази идеология в крайна сметка е разобличена, а и самият живот я отхвърля като антихуманна.
Казано с едно изречение: Коминтернът имал за цел да мобилизира и финансира комунистическите партии в цял свят за световна революция, ликвидиране на капитализма, установяване на диктатура на пролетариата (шариат), изграждане на социализъм и комунизъм в цял свят.
Същото се повтаря днес. Идеологията на тероризма пуска корени, поливана от западните си бащи и майки. Центърът вече е Ислямска държава. Тя обединява десетки терористични и радикално ислямски организации. Основите са положени от големите западни демокрации, които, изхождайки от своите интереси, опитват да създадат "арабски отрочета" - по думите на Джеймс Гландъл - по свой образ и подобие. Идея, обречена на неуспех изначално.
От ислямския "Коминтерн" издават заповеди, а спящи и будни клетки, отряди и тайни организации по света хукват да ги изпълняват. Взривове, убийства, изнасилвания, побоища, всяване на смут, бурки и бради в хилядолетни християнски центрове, джамии, никнещи като гъби от Хюстън, през Лондон, Кьолн, Стокхолм, Брюксел...
Коминтърнът и Ислямска държава са рожби на коварни умове, използващи идеологията като бухалка. Социална, като пропаганда. Фалшива - по съдържание.
Разбиранията за свобода в различните региони на света са различни. В арабския свят "свобода" много често означава нероб. Още преди векове робите в арабския свят са притежавали някои свободи, но и задължения. Те са могли да работят, да имат собственост и дори да заемат високи постове в държавната ерархия. Някои от тях, като мамелюците в Египет, например, дори са взимали властта и са управлявали.
Свободата, т.е. нероб, дава някои допълнителни права, но не и правото да мислиш и решаваш свободно. Това е работа на Аллах. Неробът може да избира начина на действие. Това е и свободата.
Мюсюлманската етика лежи върху два принципа: намерение и действие. Първото идва от Бог, а второто е право на човека. Понятията за демокрация от западен тип, колкото и да са обосновани и коректни, не могат да вдъхновят мюсюлманите. Те имат своята вяра, която замества изцяло нуждата от друга идеология. Корана е всичко. Аллах Акбар или пълният му вариант "Аллах Акбар мин кули шай" - Бог е по-велик от всичко" изразява абсолютна всеобхватност. Нещо като "Да живее Сталин, бащата на народите" и "Хайл Хитлер". Това някога е било достатъчно да го произнасят стотици хиляди и да загиват милиони. Хитлер, Ленин, Сталин, Мусолини, Франко, Саддам, Кадафи и африканските им еквиваленти - каква е разликата? Накрая резултатът винаги е кръв до колене. Самият Ленин е написал статия: "Ислямът - последната надежда на революцията", която през 1946 г. е отпечатана в Багдад. Връзката, както виждате, е кръвна и топла.
Как да бъде спрян новият Коминтерн - ислямският? Ами да им върнем диктаторите. Били лоши и коварни, крадливи и жестоки. Е, и? Да не би корумпираните политици в "белите държави" да са по-малко загробващи? Но с диктаторите може да се преговаря, да се търсят общи решения по общи проблеми. Демокрацията, в този вид, в който си я представят европейци и американци, е неприложима в арабския свят, доминиран от Корана и исляма.
Диктатурата вирее в държави с тоталитарна форма на управление. Характерно за тоталитаризмът е еднопартийно управление с държавен глава, който формално е на изборна длъжност, но управлява до края на живота си.
Тоталитарна форма на управление или диктатура намира най-често приложение в държави, които поради своето географско положение или природни ресурси, са чест прицел на т.нар. "Велики сили".
Диктаторите могат да бъдат леви или десни. Левите диктатори развиват теорията за равенство - само теория - и са противници на големите инвеститори (ревнуват от тяхното влияние). Те често са прицел на Западните демокрации, които веднага се хващат на "нарушените човешки права".
Към десните диктатори Западните демокрации са толерантни и склонни на компромиси. Там по-често се случват преврати.
По своята същност Арабската пролет представляваше серия от протести, размирици и бунтове срещу управлявали или все още управляващи правителства в Тунис, Алжир, Египет, Либия, Йемен, Бахрейн, Сирия, Мароко, Йордания и Саудитска Арабия в началото на 2011 г. Техните цели, относителен успех и последици все още се обсъждат в арабските страни, сред чуждестранните наблюдатели и между световните сили. Целта е да се извлекат ползи, а не да се решат проблемите на населението.
Всичко това е вярно, но диктаторите умеят да дисциплинират, да ликвидират конкуренцията, откъдето й да идва, в това число и крайните течения. Човешките права на пръв поглед са ограничени, но пък са според шарията или Корана.
Така че, да върнем диктаторите в арабския свят, а те ще си върнат бежанците и мигрантите.
Това е краткият вариант на идеята как да се избави Европа, а и не само тя, от плъзналите човешки потоци от Близкия Изток, Азия и Африка. Това означава по-малко взривове и трупове, по-малко изнасилвания, по-малко сълзи.
И докато "великите сили" узреят за очевидното решение, да си припомним някои класически практики в тази посока. Когато попитали "бащата" на светска Турция Кемал Ататюрк как ще се реши въпроса с бурките, той отговарил: "Няма глава - няма и бурка". И Турция станала светска за дълго време...
Димитър Попкутуев
П.П. Идеята за тази статия ми даде известен български арабист и дипломат завършил Багдатския университет и над 30 години живял и работил в Ирак, Сирия и други страни от региона. Не цитирам името му, защото нямам неговото съгласие. За да съм коректен докрай, той сподели аргументи и защо демокрацията, каквато я разбира Западът, е неприложима и в Русия. Това обаче е друга тема.
