България губи заради корупция до 19 млрд. евро годишно, което е над една пета от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Щетите за целия Европейски съюз се оценяват до 990 млрд. евро на година, сочи проучване „Цената на несъществуващата Европа в сферата на корупцията“ на изследователския институт RAND Europe, направено по поръчка на Европейския парламент.
Сред основните изводи на доклада е, че прилагането на механизма за сътрудничество и проверка спрямо други страни от ЕС, освен България и Румъния, би намалило разходите за подкупи с около 70 млрд. годишно (8%).
Създаването на единна европейска прокуратура също ще доведе до спестяване на около 200 млн. евро годишно от корупция, свързана с европейските фондове. Още около 920 млн. евро годишно могат да се спестят от въвеждането на цялостна система за електронни обществени поръчки в целия Европейски съюз.
България на второ място по корупция в ЕС
Прочуването използва три индекса за нивото на корупция във всяка от 28-те страни членки. България заема втора позиция и по трите показателя, като нивата ни са далеч над средните за ЕС.По индекса ICRG (International Country Risk Guide), който измерва корупцията в рамките на политическата система, лидер е Латвия, а след нашата страна е Литва.
По показателя CPI (Corruption Perception Index), който измерва възприемането на нивата на корупция в рамките на страната и обществената информираност, преди България е само Румъния, а след нас е Гърция. Последният критерий COC (Control of Corruption Index), който оценява управлението и ефективните инструменти за държавна подкрепа, поставя на на първо място отново Румъния, а на трета позиция след нас е Хърватска.
В рамките на един от разглежданите сценарии за справяне с проблема България е поставена в групата на държавите с високо ниво на корупция, където влизат още Италия, Румъния, Хърватска, Гърция, Литва, Латвия, Полша, Унгария, Словакия и Чехия. 28-те страни членки са разделени на четири групи. В групата на „добрите момчета“ – страните с най-ниска корупция, са посочени Великобритания, Германия, Австрия, Люксембург и Ирландия.
Проблемът с корупцията в Европейския съюз (ЕС) струва скъпо. Загубите се оценяват от 179 млрд. до 990 млрд. евро годишно в зависимост от трите разгледани сценария. Това са между 4.9% и 6.3% от брутния вътрешен продукт на ЕС. В оценката са включени както преките, така и косвени загуби от корупцията, сочи проучването.
Резултатите му показват, че корупцията има значителни социални и политически разходи. Социалните са свързани със задълбочаване на неравенството в обществото, по-високи нива на организираната престъпност и по-слабо върховенство на закона. Политическите се измерват с по-ниската избирателната активност в националните парламентарни избори и по-ниско доверие в институциите на ЕС, според проучването.
Данните на Европейския парламент се разминават драстично с доклада на Европейската комисия от 2014 г., където загубите от корупцията бяха оценени на около 120 млрд. евро годишно. Изследването на ЕК обаче бе фокусирано само върху преките ефекти на корупцията, без да се отчитат косвените загуби, изследвани от Европарламента.
За България загубите от корупцията са оценени от 4.4 млрд. евро до 19.1 млрд. евро в зависимост от трите сценария. Това означава че годишно между 5.08% и 22.01% от брутния вътрешен продукт на страната изтича в даване на подкупи. Нито една друга страна от ЕС няма такъв голям процент от БВП за рушвети.
Препоръките
Корупцията в областта на обществените поръчки струва близо 5 млрд. евро годишно на ЕС. За България сумата достига 13.8 млн. евро. Това означава, че е имало предварително нагласени търгове, в които на финалната права остава само един или двама кандидати. Преди дни вицепремиерът по еврофондовете Томислав Дончев обяви, че на такива поръчки ще се поставя „червен флаг“ и ще бъдат задължително проверявани от контролните органи.
Дискриминационните условия – кратък срок за подаване на оферти, прекалено много специфични и ограничителни изисквания, също се разглеждат като корупция. За да се намалят загубите от рушвети RAND Europe предлага ЕС да приложи система за електронни обществени поръчки в целия съюз. Ефектът от това се оценява на намаляване на загубите от 920 млн. евро годишно. България ще спести само от това близо 5 млн. евро.
Създаването на единна европейска прокуратура е друга мярка за борба с корупцията, която предлага изследователският институт. Подобна институция ще разследва случаите на корупция и може да понижи загубите от еврофондовете с 200 млн. евро годишно. За България това означава спестени 4.6 млн. евро. Създаването на единна европейска прокуратура се обсъжда от години, но редица страни са против, като България също има особено мнение по въпроса.
Най-ефективно обаче може да се окаже въвеждането на механизъм за сътрудничество и проверка и за други страни от ЕС с високи нива на корупция освен България и Румъния. Това би спестило годишно на съюза 70 млрд. евро, което е около 8 на сто от общите разходи за корупция, е посочено в изследването.
„Корупцията е голяма черна дупка в сърцето на европейската икономика“, заявява Карл Долан, директор на международната организация „Прозрачност без граници“. „Ако компаниите виждат, че процесът на обществените поръчки е нагласен, то те няма да участват в това наддаване и от това обществото губи, тъй като няма конкурентни оферти“, посочва той.
