Гарабед Минасян
От края на януари (30.01.2009) правителството вече си има официален "План
за икономическа стабилност и напредък през 2009 г.", който ще остане в
аналите на социалистическото управление на България като план "Станишев".
(Пълният текст на плана може да се намери на интернет-страницата на правителството). Хубаво е все пак, че този самоопределящ се "смел и всеобхватен план" носи определено име, което най-вероятно ще остане по своему нарицателно в нашата най-нова история.
В плана "Станишев" (ПС) съществуват манипулативни позовавания, които са недопустими за подобно равнище. Лансира се, че през 2008 г. "българската икономика отбелязва растеж от 6.8%", което не е вярно. Темп на прираст на БВП от 6.8% се отчита през третото тримесечие на 2008 г. Спрямо третото тримесечие на предходната година, докато същият темп за четвърто тримесечие е 3.5%, а за 2008 г. - 6.0%. ПС се позовава на "безпрецедентните 28 млрд.лв." за величината на валутните резерви на страната, но към края на ноември 2008 г. В първите дни на януари БНБ публикува информация за валутните резерви на страната към края на 2008 г., които са вече 24.9 млрд.лв., т.е. с повече от една десета по-малко. Този факт обаче е удобен за манипулативно премълчаване.
Милиардите в ПС се появяват и се изтеглят като от ръкавите на всесилен илюзионист. Ето примери (по реда на появяването им в ПС):
- "С нови 5.6 млрд.лв. увеличаваме капиталовите разходи"; - "... е планирана допълнителна инвестиционна програма в размер на 700 млн.лв"; - "... през 2009 г. Подготвяме енергийни проекти на стойност близо 6 млрд.евро"; - "Предоставяме на разположение 500 млн.лв. на Българска банка за развитие"; - За подпомагане на българските фирми са "...предвидени средства в размер на 2.3 млрд.лв."; - "Общо по Програмата за развитие на селските райони ... до края на 2009 г. Сме предвидили 1 млрд.евро"; - Средствата за разширяване на подкрепата и увеличаване на разходите за социално осигуряване "... ще достигнат над 9 млрд.лв."; - "Като цяло увеличаваме средствата за изплащане на пенсии с 1.25 млрд.лв. спрямо 2008 г."; - "Инвестициите ни за финансиране на научни дейности и проекти ще достигнат 360 млн.лв., което е с 32% повече от настоящата година"; - "Създаваме фонд "Научни изследвания и иновации" с ресурс до 120 млн.лв. - с 50% повече в сравнение с разполагаемия ресурс за 2008 г."; - "В нашия план са заложени рекордни инвестиции в здравеопазването в размер на над 3 млрд.лв.";Не е честно при такъв грандиозен мерак за харчене да се разполага само с приходите в държавния бюджет! Вероятно това е причината за да не се говори нищо за източниците на също толкова грандиозното финансиране.
Дори и беглата разходка по нахвърлените милиарди подсказва, че премиерът видимо се изживява като продължител на своето собствено премиерство. Той вече е изкарал пълноценно четиригодишното училище за премиери и е най-логично да продължи, но вече не като обикновен, а като научен, т.е. необикновен премиер. Иначе къде отива ефективността на образованието? А не е редно правителството да оспорва продължението на мандата си.
ПС старателно избягва въпроси, като:
- Проблема "корупция" и преодоляването на конфликта на интереси; - Подобряване на качеството и на функционирането на институциите; - Премахване на напреженията в отношенията с ЕС; - Вътрешните причини за финансова-икономическата криза и тяхното отстраняване.Сигурно е досадно все да се търси "под вола теле". В духа на изпитаната традиция въпросът "Кому это нужно?" виси във въздуха. Все ще се намери нещо, което да развали хубавото време.
А ако все пак човек се замисли, няма как да не му стане тъжно. Официалният план на правителството "за икономическа стабилност и напредък през 2009 г.", наречен ПС, е образец на демонстративно проявявана привидна активност и упорит отказ от назоваване на нещата с истинските им имена. А и вероятно освен отказ, налице е и невъзможност за адекватно диагностициране.
Всички тези милиарди няма как да се реализират, те не са предвидени в бюджетните структури, те не са съобразени с икономическите реалности в нашата страна. Къде остава здравата бюджетна дисциплина (поне 2% бюджетен излишък!), както и парливата оценка на състоянието на текущата сметка на платежния баланс, по линия на която една четвърт от БВП изтича зад граница? Какво ще стане с инфлацията при такъв паричен оборот, а и оттам - с възлюбления ни паричен съвет и фиксиран валутен курс?
Правителството органично се вгражда в погрешната типично левичарска философия за решаване на трудни проблеми с лесни решения. В съответствие с първосигнална социалистическа реакция решението на проблема с финансово-икономическата криза се вижда в мащабно въвличане на правителството в икономически инициативи и обсебване на икономически функции без ясна визия за рисковете и последствията, и то при неовладяна корупционна среда.
Традиционното левичарско разбиране не е в състояние да открие друго решение, освен директното ангажиране в управлението на икономическите процеси. В това отношение практиката и теорията са категорични - перспективата може да бъде единствено катастрофална. Икономическото регулиране означава не администриране, нито каквато и да е форма на протекционизъм, а установяване на твърдо действащи безупречни правила на играта, определяне на рамката за стопанско опериране.
Левичарската изкривена интерпретация на случващото се в развитите икономики е "национализация", докато истинската му икономическа същност е кредитор от последна инстанция. Не правителството ще измъкне страната от блатото на финансова-икономическата криза, а субективният фактор и частната инициатива. Задача на правителството е да осигури условията за това.
Трудно е да се откъснеш от чувството, че правителството се намира в своеобразно хипнотично състояние и живее свой собствен живот с измислени и желани съотношения и конфигурации. Още през 2008 г. Се започна с объркани и объркващи послания на официални правителствени представители и това състояние на неадекватност продължава и до днес. Правителството е неподготвено за такава екстремна ситуация и по всичко личи, че не е в състояние да се подготви.
Нахално натрапващият се въпрос с нагарчащ привкус е: Кой ще плаща сметката?
Гарабед Минасян е професор,доктор на икономическите науки. Работи в Икономическия институт на БАН. Директор на Института за 1992-1995 г., ръководител на секция "Макроикономически анализи и прогнози". Два мандата е член на Управителния съвет на БНБ (от 1997 г. до 2006 г.) от квотата на Президента на Република България. През 1997-2000 г. е икономически съветник на Президента на Република България. Специализирал е в СССР, Великобритания, САЩ и Австрия. Автор е на 17 научни монографии, на повече от 100 научни статии у нас и в чужбина, участвал е в над 120 научни конференции у нас и в чужбина.
От Money.bg
