Преди дни, по време на церемония за награждаване на военни, президентът Путин се похвали с постиженията на Русия, но призна също, че има още много нерешени проблеми. Не трябва обаче да се доверяваме изцяло на подобни признания, пише Максим Трудолюбов в американския The New York Times.
Да вземем икономиката. В годините, когато нефтодобивът нарастваше, икономическите показатели бяха мерило за успеха. Днес всичко е различно, - констатира изданието. Новините са все по-неприятни, защото доходите на хората падат втора година. Пътищата в страната са в ужасно състояние, инвестициите намаляват вече четвърта година. Безработицата нараства. Русия губи талантите си. Но дори когато някои признават тази действителност, те не смятат, че за нея е виновен Путин. Излиза, че резултатите са лоши, но решенията, довели до тях - добри. Парадокс.
Използваната от Путин фраза: "да се главозамаеш от успехите" е ключът към разкриването на този парадокс, смята Трудолюбов. Всеки руснак знае, че фразата е на Сталин и е заглавие на негова статия от 1930 година по време на колективизацията. В годината, когато Йосиф Висарионович използва израза, над три милиона селяни се вдигат на бунт срещу политиката на правителството. Над 1 милион умират от глад, други са депортирани. Селското стопанство така и не се възстановява след тази криза, но върховният лидер продължавал да бъде популярен, припомня журналистът.
Трудолюбов прави уговорката, че не сравнява Сталин и Путин, но признава, че и двамата сякаш ползват една и съща инструкция, описваща изкуството на Кремъл да управлява. В нея са включени три правила, които двамата лидери владеят до съвършенство.
Първо правило. Всички успехи и победи приписвай на себе си, независимо от това кой или как е спомогнал за това. Добрата реколта, дори да е заслуга на природните условия, е лично постижение на ръководителя.
Второ правило. За провалите винаги са виновни подчинените или външни сили.
Трето правило. Умението да се маинпулира "линията на управлението". Днес Хитлер е враг, утре - приятел, след това - отново враг. Днес левите сили са ни врагове, утре - най-добри приятели.
Путин е доказал, че владее тези три "златни" правила. Той си приписа заслугата за икономическия скок, достигнат заради предишните цени на нефта. Когато цената на петрола се срина, той прехвърли вината за това на своите министри и на Запада. Освен това се научи да печели политически съюзници във всички сектори на политиката.
Успя да спечели одобрението на руснаците и за кампанията в Сирия, въпреки очакваните неприятни последствия. Путин е популярен дори и при положение, че руската икономика е в задънена улица.
