Един терористичен акт може да бъде предотвратен само по атентурен път. Не съм убеден в агентурните възможности на нашите служби. Комисията по досиетата подлага на изпитание националната ни сигурност. Имахме успехи в Близкия и Средния Изток, но как някой да ни сътрудничи, като е бил анатемосан? Това казва генерал-майор от резерва Стефан Стефанов, който бе заместник началник на Военното разузнаване.
- Господин генерал, има ли нещо да добавите след хилядите коментари на експерти за атентатите в Брюксел ? Вашето обобщение ! Сигурността на Белгия е май по-зле от тази на България ?
- Приемам всички коментари на професионалистите. Които за съжаление в България останаха много малко. И ги разграничавам от обширните пи-ар изказвания на т.нар. „експерти“. Всяко мнение на професионалист, представлява интерес защото добавя определен щрих към портрета на съвременния терорист. И спомага той да бъде обрисуван, т.е да стане разпознаваем, което е от изключително значение за работата на контраразузнавателните служби. А те в случая са в незавидно състояние. И не оправдават своето съществуване. Става въпрос за службите на страните – членки на ЕС. И това е моето обобщение за събитията през последните дни. Аргументите ми, вероятно ще имам възможност в хода на разговора ни понататък да Ви ги изложа.
Не бих искал да сравнявам сигурността на Белгия с тази на нашата страна. Но се сещам за едно от най-кратките определения на понятието „сигурност“, четено някъде в трудовете на проф. Йончев. Според професора „Сигурността е нещото, което ако липсва, се чувстваме несигурни“. Вие сигурен ли се чувствате, когато в центъра на София, по време на наситено полицейско присъствие се стреля с цел убийство ? Сигурен ли се чувствате когато Ви обират през нощта апартамента, докато Вие през това време спите в спалнята ? Или….налагало ли Ви е се да се придвижвате пеша, в полунощ, в участъка Лъвов мост - Централна ж.п.гара ? А били ли сте по това време в Горубляне ? Да не изреждам повече. При нас от известно време нещо липсва. Без да имаме терористи.
- Все пак сравним ли е атентатът в Брюксел с терористичните актове в Париж преди време ?
- Мисля, че двата атентата са част от един общ сценарий, реализиран в промеждутък от четири месеца. Основание за този извод ми дават няколко факта. На първо място набиващата се в очи френско – белгийска връзка. Брюкселското предградие Моленбек е възпитало не само водещите фигури в двата атентата – Абделхамид Абауд и Салах Абдесалам, които много добре са се познавали от там, но е било и своеобразна логистична база на двете акции.
На следващо място сценариите за провеждането на атентатите си приличат по замисъла си за реализиране и по преследваната цел. Според френската полиция атентатите в Париж от ноември 2015 г. са осъществени от около 15-20 човека, в т.ч. изпълнители, разделени в три групи по конкретни обекти и осигуряващи. Белгийските разследващи на атентатите от март 2016 г. са установили сходна организация – няколко групи, на различни обекти и предварително синхронизирани действия. Целта на двата атентата е била една и съща – максимален брой жертви. Което е било постигнато с използването на експлозиви, натъпкани с метални предмети и при необходимост, стрелба с автоматично оръжие. Да не забравяме, че при терористичните действия в Париж загинаха над 200 души и около 300 бяха ранени, а в Брюксел, съответно над 30 и повече от 200 души. Жертвите в Брюксел биха били несъизмерими, ако терористите бяха се добрали до ядрената централа в близост до белгийската столица.
Прави впечатление, че и при двата атентата ръководителите им Абауд и Абдесалам използват съучастници камикадзета, обучавани в Сирия, но самите те съумяват да се изтеглят невредими от обектите за нападения.
- Защо, според Вас, от 11 септември 2001 г. няма терористични нападения в САЩ? Въпрос с повишена трудност ли е това ?
- Не бих казал. По две причини. САЩ за сравнително кратък период от време съумяха да осъвременят съществуващата законова нормативна база с решителни мерки за пресичане на тероризма, още в неговия зародиш. Справедливостта изисква да подчертаем, че приетите законови разпоредби в някои случаи граничат с нарушаване на човешките права и свободи. Имаше протести. Някои постановки бяха смекчени, но като цяло американците предпочетоха да изберат сигурността пред свободата. От друга страна можете да си представите как биха реагирали, например, директорите на ЦРУ и ФБР, ако трябваше да се съобразяват с ограничения, каквито има в белгийското законодателство, което не позволява да се извършват обиски в домовете на заподозрени за времето от 21:00 ч. до 05:00 ч. на другия ден.
На следващо място бяха реорганизирани всички разузнавателни и контраразузнавателни служби. Наличните 15 специални служби към различните министерства и ведомства бяха обединени в разузнавателна общност, оглавявана от Директор на националното разузнаване. Координацията между тях е строго регламентирана. Знае се кой на кого докладва, правомощията и задълженията и всяка служба работи със свои способи и средства в интерес на националната сигурност на САЩ. Наличието на адекватна законова рамка и мотивирани специални служби предизвикват респект и в терористите и те все по-рядко правят опити да прекосяват Атлантика, за сметка на безметежните си пътувания в Европа.
- Това ли обяснява твърденията на голяма част от експертите, че службите на европейските страни отстъпват по професионализъм на тези на САЩ, Русия и Израел ?
- За съжаление на Европа това е неоспорим факт. И трите страни са постигнали изключителен напредък в борбата с тероризма. Разбира се тези успехи са трасирани с редица несполуки, много жертви и разрушения. Но придобитият опит е бил използван целенасочено за запълване на пробойните в системите за национална сигурност и усъвършенстване дейността на специалните им служби. Към днешна дата сигурността на гражданите на САЩ, Русия и Израел е издигната, образно казано, в култ и е приоритет на държавните им институции. По отношение на тероризма пък са безкомпромисни. Как си обяснявате факта, че емигриралите от САЩ американски граждани, биещи се в редиците на ислямистите в Сирия и Ирак са едва няколко стотин, докато от Франция, Белгия и Германия, взети заедно, отдавна са надхвърлили хиляда. Значителен принос за превенция в това отношение имат специалните служби. Освен това, симбиозата при използването на високотехнологични средства и обучен агентурен апарат е изключително ползотворна в борбата с ислямския тероризъм.
- Някои чак сега си спомниха, че трябва да имаме агентура в Близкия и Средния изток и че това е един от ключовете за решаване на проблемите с тероризма в Ислямска държава ? Вие какво мислите ?
- Агентурата е панацеята на разузнаването. Особено ефективна е в борбата с тероризма. Обърнете внимание на успехите на Русия в Сирия. Прецизните удари на руската авиация по стратегически обекти на ДАЕШ в Сирия се осъществява по данни, добити от местна агентура. Където няма такава, се изпращат подготвени офицери от ГРУ. Дадени са и първите жертви от тях. Но резултатите са впечатляващи. Както се казва в една древна азиатска пословица – „Без мокри гащи, риба не се лови“. В това отношение безспорни господари в Близкия изток са службите на Израел. Как си представяте провеждането на успешен въздушния удар с един – два самолета на бойната им авиация, по автомобил, с набелязана цел, който трябва да бъде открит и поразен в хаоса от автомобили някъде в Ливан или в сирийската пустиня. И те го постигат. Просто АМАН или МОСАД предварително са си свършили прецизно работата.
По отношение на задграничната агентура българските специални служби – в лицето на военното и цивилното разузнавания, имаха в миналото значителни успехи в тези региони. До неотдавна бяхме и желани партньори на посочените по-горе авторитетни чужди служби. За съжаление всичко беше предоставено на т.нар. за краткост - „Комисия по досиетата“. И понастоящем се използва като фактология за издаването на поредните луксозни издания на нейния неостаряващ председател Евтим Костадинов.
- Не сте ли твърде язвителен ?
- Ни най-малко. По скоро съм толерантен, защото глупостите, които бяха сътворени, не без участието на един креслив депутат, сега подлагат на изпитание националната ни сигурност. И знаете ли, тука е парадоксът. Ако недай си боже бъде отвлечен български гражданин, в някой арабска държава и искаме да го спасим преди да са го облекли в оранжев комбинизон пред камери, единствените служби, които разполагат с такива възможности са АМАН, ГРУ и донякъде ЦРУ. Как ще подаваме ръка на някого, когото преди това сме анатемосвали. Балкански тъпотии…
- Все пак, България засега май минава гратис. Какво да очакваме в близко бъдеще? Оградата по границата решава ли проблема с бежанската криза
- Аз лично не съм оптимист. Изграждането на защитни съоръжения е вид осигуряване. Пред обществеността, пред медиите, за самоуспокоение и респект. Трябва все пак нещо да се прави. Това не е активна мярка. Утвърдени специалисти в антитерористичната професия са единни в оценките си. Няма случай на предварително набелязан и подготвен терористичен акт, навлязъл в заключителната си фаза за изпълнение, да бъде предотвратен. Може да бъде преустановен, на ниво планиране. Или в началната си подготовка. Но, при наличието на агентура. Само по агентурен път, тъй като друг, възможен способ не е измислен. Не съм убеден в агентурните възможности на настоящите ни служби. С изключение, до известна степен, на Служба „Военна информация“. И знаете ли защо ? Просто не успяха да я осакатят така, че тя да не може да си изпълнява задачите по осигуряване на контингентите ни зад граница. В това отношение и е „позволено“ да поддържа и задграничен агентурен състав.
- В нормална или парарелна реалност работи и живее властта в България при решаването на тези проблеми ?
- Забелязва се едно отрезвяване в част от държавното ни ръководство. Ако президентът ни по-малко назидателно се изказва, ако външният ни министър смени задокеанския си акцент и говори по начин, който да бъде разбиран от балканските ни съседи и ако военният ни министър осъзнае, че представлява цивилното ръководство на ведомството, а военната експертиза е в правомощията на Началника на отбраната, проблемите за страната ни ще бъдат по-лесно и бързо решавани. Е, в правото е на премиера от време на време сам да предизвиква сложни ситуации, които после пак сам, „държавнически“ да ги решава, но вече сме свикнали. Разбираемо е. Трябва да се гради имидж. За което няма как да е виновен „кабинетът Орешарски“.
- Много българи определиха „терористичната“ тренировка в метрото в София, като детска игра на война ?
- По-добре тренировка, отколкото реална обстановка. Същото учение в Израел би преминало рутинно, без такова медийно обгрижване и квалификации от ръководителите му като „мащабно“, „изключително“ и т.н. Въпрос не толкова на манталитет, колкото на прозорливост и мъдрост.
- Чувства се някаква неудовлетвореност в отговорите ви г-н генерал или се заблуждавам ?
- Прав сте. Да се върнем в началото на разговора ни, на определението за сигурност. Чувствам, че нещо все повече започва да липсва…Което предизвиква и моята неудовлетвореност. Не искам да настъпваме за втори път „мотиката от един и същ край“.
- В смисъл ?
- След затварянето на Балканския маршрут, да не се повтори Сарафово… Отговорността е много голяма. Дано ни се размине.
Интервю на Красен Бучков
