Мой братовчед от Скопие ми прати снимки на "Илинден" и "Железният светилник". Имат намерение да издадат и "Преспанските камбани", както и Самуил, но без заглавието "Самуил, цар Български", разказа по НТВ Климент Талев, внук на българския писател Димитър Талев.
В изданието липсват над 100 страници и всъщност книгата е преразказ. Ако не познават книгата, хората ще си помислят, че дядо ми е заклет македонист, разказа той.
Македонистите искат да направят Талев македонски класик. Още преди промените от Македония са предлагали крупна сума за "Железният светилник", но да се махнат всички думи за българското, каза още внукът на писателя.
Изданието на "Железният светилник" е на издателство Арлекин под шапката на министерството на културата на Македония. Изданието е без авторски права.
Въпросът трябва да се реши на междудържавно ниво. Това не е първото издание на "Железният светилник" в Македония. Такова е имало и през 90-те години на миналия век. От тогава Димитър Талев е представян като македонски писател, защото е роден на територията на днешна Македония.
---------------------------------
Димитър Талев е роден в град Прилеп, в областта Македония, тогава все още под османска власт, на 1 септември 1898 година. Расте в семейството на майстор железар и ковач, в чийто дом владее дух на патриархална сърдечност и възрожденски патриотизъм. Негов брат е революционерът от ВМОРО Георги Талев. На 9 години остава без баща. Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война определят безсистемното му образование; учи с прекъсвания в Прилеп, Солун, Скопие, Стара Загора; завършва гимназия в Битоля през 1920 година.
След гимназията Талев посещава лекции в чужбина по медицина и по философия. Следва по един семестър в Загреб и Виена през 1920–1921 г. Разбира, че това не го вълнува и точно в деня, в който почива Вазов, той се връща от Австрия и слиза на Видинското пристанище. После изучава и завършва българска филология в Софийски университет през 1925 г., където слуша лекции при професорите Иван Шишманов, Йордан Иванов, Боян Пенев, академик Михаил Арнаудов, Любомир Милетич и Стефан Младенов. През 1927 година е привлечен като коректор във вестник „Македония“, който се оформя постепенно като орган на дясното крило на македонското движение (на Иван Михайлов). През 1929 година поема поста редактор към изданието, а още на следващата година става главен редактор (1930–1931).
През 1934 година са разпуснати всички партии, включително македонските дружества, поради което вестник „Македония“ също приключва издаване. След тези промени Димитър става сътрудник към вестник „Зора“, най-авторитетния вестник на интелигенцията. През 1944 г. обаче Талев разбира, че Германия няма да спечели войната, а това означава, че и блянът за велика и обединена България скоро ще рухне, и че Македония ще бъде загубена за родната кауза. Тогава се сеща за заръката на приятеля си Мануш Стефанов – „Ти трябва да напишеш нещо за Македония!”. И решава, че настъпил е моментът за неговото Петокнижие, с което поне в литературата Македония и България ще бъдат заедно. Талев започва да печата в „Зора” знаменитата си сага „Железният светилник”. Но идва 9 септември 1944 г. и животът му се обръща.
Новият режим променя политиката на България по Македонския въпрос изцяло и започва активна изкуствена македонизация на Пиринския край. Талев е обявен за националист и е изключен от Съюза на българските писатели. През октомври 1944 г. Димитър е арестуван, без официално обвинение, без съд и присъда, с упреци за „прояви на великобългарски шовинизъм“. Задържан е в Софийския централен затвор (до края на март 1945 г.) Той е изпратен в „трудово-изправително селище“ в Бобовдол (до края на август 1945). Талев отново е арестуван през октомври 1947 г. След тази случка здравословното състояние на Талев се влошава и той получава тежка язва. В изключително тежко състояние той е въдворен на работа в мина Перник, рудник „Куциян“ (до февруари 1948) г. Там Талев е трябвало да се храни с варени кочани зеле без никаква мазнина. В тежките условия е щял да загине, ако не са го спасили съпругата му и сълагерниците (анархистът Христо Колев Йорданов-големия).
След 1948 г. семейството на Димитър Талев е изселено от София в Луковит, където в условията на обществена изолация, през следващите десет години той доработва романа „Железният светилник“, създава „Преспанските камбани“ и „Илинден“.
В края на 50-те и началото на 60-те години комунистическият режим променя вижданията си по Македонския въпрос и постепенно застава на патриотични позиции. В резултат Талев е реабилитиран напълно, като се посвещава на свободна писателска практика. Преодоляно е и враждебното отношение от страна на властта. Талев е отличен със званията "Заслужил деятел на културата", "Народен деятел на културата", става лауреат на Димитровска награда за 1959 г. Избран е за народен представител в V-то (31-то) Народно събрание през 1966 г.
