Народни избраници се обявяват за независими, за да пристанат заедно с държавната субсидия на други партии. Първият транш от 45 000 лева пристига на 20 април. Яне Янев търси финансова подкрепа за партията си срещу парламентарна група
Ива Николова
На заем от bulgaria-news.bg
След като неформалният лидер на ГЕРБ Бойко Борисов оповести идеята да финансира политическата си сила за изборите чрез заем срещу ипотека на няколко видни функционери на партията, които ще връща от държавната субсидия, когато тя влезе в парламента, политиците на някои вече парламентарно представени партии откриха друга форма за връткане на парите от хазната за кампанийни цели. Както в повечето скандали напоследък и в тази схема прозира фигурата на депутата Яне Янев.
Група български депутати, влезли в тежки конфликти с партиите и парламентарните си групи преди края на мандата, замислят финансови санкции срещу политическите си сили,
както и начин да си осигурят компенсация за евентуалното си отпадане от терена на Народното събрание след изборите и политическото си пенсиониране. Те са твърдо решени да се обявят за независими три месеца преди изтичането на мандата на 40-я парламент и да се възползват от отпуснатите от държавата пари в лично качество, с които да пристанат на други политически сили, сключвайки сделки на принципа „плащаш – купуваш – делкаш”.
Отцепниците разполагат с общо 90 хиляди лева за първото 6-месечие на годината – до изборите в края на юни или в началото на юли тази година, с които могат да се разплатят за включването си в нова или несъществуваща до този момент парламентарна група, осигурявайки средства за предстоящата предизборна кампания, и или да получат избираеми места в листите на дадена партия, или да заделят част от бюджетните средства за собствени нужни.
Вълнуващата дата за първия транш от 45 000 лева на депутат през тази година, отпускан от държавната хазна за партии, влезли в 40-то Народно събрание, е 20 април.
Преди това обаче до 30 март всички, които възнамеряват да получават тези пари в лично качество, трябва да подадат молба за напускане на групата и съответно – за получаване на субсидията като независими депутати. След като на 13 януари по предложение на финансовия министър Пламен Орешарски парламентът гласува повишаване на държавната субсидия за партиите от 2 на 5% за спечелен глас, годишната сума за една пусната бюлетина в полза на дадена политическа сила достигна 12 лева годишно. За избирането на един депутат в последното Народно събрание са били необходими около 17 000 гласа. В края на първото тримесечие от 2009 г. всяка партия ще получи държавна субсидия равна на броя на гласовете, подадени за нея. Обикновено партиите разпределят тези пари за вътрешни нужди, а самите депутати не получават нищо за себе си.
Тъй като обаче депутатите често не остават верни на политическата сила, която ги е вкарала в парламента, напускат групите, обявяват се за независими, а понякога създават и нови парламентарни групи, според последните поправки на закона за разпределянето на държавната субсидия,
парите следват движението на депутата, а единственото изискване, за да ги получава, е да е регистриран преди изборите.
Т.е., ако той е независим, ги получава в лично качество, ако е влязъл в друга парламентарна група също не губи субсидията си и я използва в съответствие с правилата, възприети от тази група. Но има и трета възможност – да припознае партия, в която може и да не членува, и да дава лептата си от държавната хазна за нея. Опитът на ДСБ да внесе поправки в закона само месец и половина след промяната му, според които т.нар. независими депутати да губят право да прибират държавната пара на калпак, не успя.
Предизборната треска, която накали коалиционните страсти, особено в десницата, даде стар на нови модификации на максимата „kesh & kerry” с държавната субсидия за политическите партии в депутатските кулоари. А шеметното развитие на политическите процеси в СДС и резките промени в социологическите изследвания в полза а някои независими депутати
вдъхновиха група народни избраници за проява на неподозирана финансова изобретателност в сключването на политически сделки,
с които може и да не спечелят нов депутатски мандат, но поне ще накажат отхвърлилите ги досегашни свои партии.
Интригата отново се завърта около придобилия шумна медийна популярност самотен представител на партия „Ред, законност и справедливост” Яне Янев, който макар и да се изстреля до 1% разпознаваемост според социолозите и да стана английски консерватор, според последната му политическа ориентация, няма достатъчен капацитет от избиратели, за да прескочи 4-процентната бариера за следващия парламент. След поредица от неуспешни опити да създаде нова парламентарна група, за които Bulgaria News писа и които бяха потвърдени категорично от хората, преговаряли с него,
Янев е подхванал игра със седесарите, които се противопоставят на обединението на партията си с ДСБ.
Още повече, че има за какво да си отмъщава на светлосините, след като първо го изгониха от парламентарната си група, а сега не са много доволни от перспективата отново да се озоват в коалиция с него, макар и от квотата на костовистите.
След подписаното споразумение за коалиция от Мартин Димитров и Иван Костов тези днешни депутати губят какъвто и да било шанс да се озоват в общите листи. Сред тях са и лидери на партии от коалицията ОДС, които междувременно са изгубили партиите си. Това е лидерът, държащ сакралната абревиатура БЗНС Георги Пинчев. През миналата седмица съдът се произнесе, че лидер на тази земеделска формация е Николай Ненчев. Скандалите в СДС доведоха до предложението за изключване от партията на варненския депутат Димитър Димитров, който вероятно ще бъде поканен да напусне и парламентарната група.
Върл противник на обединението между СДС и ДСБ е и светлосиния депутат Иван Колчаков, който предпочита партията му да се коалира с „Атака”. Мъртво обиден на новото ръководство на СДС е депутатът от Велико Търново Димитър Йорданов, тъй като вече било решено тамошната листа да се води от Ваньо Шарков, заради което
Йорданов смятал да си отмъсти като напусне парламентарната група заедно с полагаемата се субсидия
и дори споделил в депутатското кафене, че с част от парите ще може да покрие кредита си за хотела в родния си град. Почти сигурни участници в бъдещото формирование са бившите костовисти Димитър Абаджиев и Недо Димов. С първият Янев отдавна е тандем и благодарение на него стана английски консерватор. Намеци за солови изпълнения витаят и около още един депутат от ДСБ – Васил Паница. Вторият пък няма шанс за бъдеща политическа кариера, ако не си намери сигурна ракета носител. Запознати с парламентарното строителство твърдят, че подобни разговори се водели и с Румен Ангелов от Съюза на свободните демократи, както и с бившият царист и днешен независим депутат Светослав Спасов. Брауновото движение на свободните електрони в 40-я парламент е необозримо, така че може да има и други привлечени за каузата на Яне Янев.
Целта му била да събере отломките от различни десни и други парламентарни групи срещу част от държавната субсидия,
която те получават като независими депутати, да предложи на някои от тях челни места в листите си, а от други да задържи само част от сумата. Парите му били необходими за провеждането на предстоящата кампания, още повече, че депутатите ще получат втория транш от 45 000 лева точно преди старта й в края на юни. Янев обещавал, че след като партията му се озове в парламента, ще върне използваните за кампанията пари.
Създаването на собствена парламентарна група няма да попречи на Яне Янев да продължи преговорите си за включване в коалицията на СДС и ДСБ и дори ще увеличи тежестта му, ако не в електорално, то поне във финансово отношение. Според депутати, на които Янев вече е предложил офертата си, совалките за новото парламентарно формирование щели да ускорят движението си след завръщането на лидера на РЗС от Виена и Лондон, тъй като до 30 март остава само една седмица. Никой от тях обаче не гарантира успешното приключване на начинанието.
