Процесът срещу екипажа на арестувания за наркотрафик кораб „Св.Николай” е най-мащабното и показно наказателно дело, водено едновременно срещу толкова много български граждани в чужбина. Абсурдно е равнодушието на институциите ни, твърди защитникът на част от обвиняемите моряци в Мадрид.
- В средата на март в Мадрид започна грандиозен съдебен процес, в който на подсъдимата скамейка са изправени цели 21 български граждани заедно с 9 испанци и колумбийци. Всечки те са обвинени в международен наркотрафик. Българите са застрашени да получат присъди от 9 години затвор. Държавата не дава признаци на загриженост към съдбата им. Това е огромен скандал, но медиите вече и дума не обелват за това как се стигна до него. Припомнете ни предисторията...
- Този процес е най-сериозното наказателно дело, образувано и водено едновременно срещу толкова много български граждани в чужбина. И то в страна от ЕС! Но очевидно държавните органи и институции, както и цялата политиеска върхушка проявяват пълна незаинтересованост към него и към засегнатите български граждани, към техните близки, роднини, деца. Това е парадокс при наличието на толкова гръмогласни патриоти и националисти в и извън парламента. Може би тъкмо това равнодушие, както и вялият обществен и медиен отзвук даде основание на испанското обвинение да привлече буквално целия екипаж на кораба „Св. Николай” към наказателна отговорност. И повече от три години да ги разследва като организирана престъпна група за наркотрафик. За всеки непредубеден човек обаче е ясно, че е абсурдно всичките 21 моряка, наети като професионален екипаж на „Св.Николай” да бъдат организирани наркотрафиканти.
- Как се стигна до този процес все пак?
- На 13-ти август 2012 г. вечерта в открито море групата за специални операции към Националния полицейски корпус на Испания извършва абордаж на „Св. Николай”, задържа екипажа и кораба и след това го откарва в пристанището на Кадис, като за придвижването на кораба ползват испански екипаж. По данни от обвинението, корабът е бил претърсен едва два дни по-късно - след пристигане на кораба в Кадис на 15-ти август 2012 г. Тогава в носовата част са били открити 2 718 350 кг кокаин. Претърсени са били и каютите на екипажа без да са открити уличаващи предмети. Следствието срещу българите продължи близо три години. През това при мистериозни обстоятелства изчезна задържаният наркотик, който трябваше да служи за вещствено доказателство. Няколко от водещите прокурори бяха сменени. Променени бяха и мерките за неотклонение за повечето от моряците. Те бяха освободени от ареста срещу солидни парични гаранции и подписка. Част от командния състав обаче, включително и капитанът Иван Станчев продължават да са зад решетките. И сега заедно с моряците присъстват на процеса в Мадрид.
- Как испанските власти са си позволили да задържат в открито море, а не в териотиралните води на Испания и да извършат абордаж на кораб, плаващ под български флаг? Това не е ли погазване на международното морско право? И до ден днешен не е ясно българската държава дала ли е разрешение за подобно нещо?
- Испанските власти се позовават на съдебно разршение от 10-ти август 2012 г. на испанския Централен следствен съд. Позовават се и на дадено разрешение от страна на българската държава. Но още в хода на следствието съвсем основателно бяха повдигнати редица въпроси, свързани с правомерността и процесуалната валидност на задържането на кораба и екипажа, на претърсването и изземването. Неоспорим факт е, че корабът е бил задържан в открито море, където никоя държава, освен държавата на флага на кораба не може да упражнява юрисдикция върху чуждестранни кораби. Завземане на чуждестранен кораб в открито море е допустимо само в случаите на доказано пиратство. А когато става въпрос за незаконна търговия с наркотични вещаства, тогава задържането на кораба в открито море може да се извърши само от държавата на флага. Тя може да поиска международно сътрудничество - чл.108 ал.2 от Конвенцията на ООН по морско право. Очевидно конкретният случай не е такъв. Задържането на кораба и екипажа може от международноправна гледна точка да се квалифицира като неоснователно и оспоримо.
- Когато корабът „Св. Николай” беше арестуван, тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов отрече Българската държава да е дала разрешение за това. Каква е истината според вас?
- Продължава да има съмнение относно наличието и редовността на съгласието, дадено от българската държава на испанските власти да зъдържат кораба и екипажа в открито море. В материалите по делото съществува е-мейл от ГДБОП при МВР от 14-ти август 2012 г. , т.е след задържането на кораба в открито море. Изпратен е от лице без административно-представителни функции /секретарка в службата/. В него се посочва, че „ИА”Морска администрация” била дала разрешение корабът „Свети Николай” да бъде претърсен. Но не и задържан и завземан! Въпреки предприетата от нас, адвокатите, инициатива да открием и да се снабдим по реда на Закона за достъп до обществена информация с копие от „разрешението”, дадено от от ИА”Морска администрация”, таково разрешение не ни бе предоставено. И така е до ден днешен! Необяснимо мълчание... Следователно, не може да се твърди, че нашата държава е дала съгласие корабът заедно с българския му екипаж да бъде арестуван. И то в открито море!
- Как стана така, че собственикът на кораба „Св. Николай” Дойчин Дойчев и мениджърът, наел екипажа Руслан Колев се измъкнаха сухи от тази каша?
- Срещу собственика на кораба Дойчин Дойчев и мениджъра Руслан Колев в България на 15.08.2012 г.бе образувано досъдебно производство за участие в организирана престъпна група. То бе прекратено учудващо бързо. А срещу моряците такова производство въобще не е образувано у нас. Очевидно защото следствените и прокурорски органи не са открили основания за образуване на такова производство. Все пак високопоставени представители на нашата прокуратура начело с главния прокурор Сотир Цацаров посетиха Испания и са били запознати с действията на местното следствие. Не е ясно дали са били задълбочено информирани за основателността на задържането. Още повече, че срещу моряците у нас не е образувано и не се води наказателно производство. Т.е. нашите органи ги считат за невиновни. Писмо с такова съдържание бе изпратено от българската специализирана прокуратура до испанското обвинение. Но това явно не е било достатъчно. Затова българските моряци и техните семейства имат основания да се смятат изоставени и не подкрепени от нашата държава. Оставени са да се борят сами за своята правда. Дори не бе направен смислен опит да бъде ползван Договорът за екстрадиция и правна помощ между България и Испания от 1995 г.
- Защо? Как си обяснявате всички тези странности?
- Нямам смислен отговор, а не е сериозно в такъв драматичен случай да се позовавам на особеностите на българската народопсихология. Но тъкмо заради липсата на активност от страна на българските институции, испанското обвинение счита, че българският екипаж представлява престъпна група. Тази преценка обаче не е подкрепена от никакви доказателства. Тя противоречи на общоприетите и международно утвърдени принципи относно определението за престъпна група.
- Колко дълго ще продължи процесът срещу българските моряци?
- Според предвижданията на адвокат Мариана Йорданова, която живее в Испания и има право да се явява в съдебната зала като защитник на част от подсъдимите - до началото на месец юли 2016 г. Но още в самото начало на делото испанската прокуратура прояви диференциран подход към обвиняемите. Така прокурорът предложи частични споразумения на обвиняемите българи, които бяха приети от двама от тях. Но след даването на показания от страна на обвиняемите, по странни причини прокуратурата реши да оттегли предложението си за споразумение и продължи да настоява за присъди от 9 години лишаване от свобода за всички от екипажа. Междувременно процесът разглежда и деянията на 9-мата чужди граждани от испанско-колумбийската група. Тези обвиняеми са фактическите организатори и извършители на контрабандата. Четирима от тази група вече са се признали за виновни.
- Има ли все пак още време държавата ни да реагира и да се намеси?
- Трябва да бъде оспорена правомерността на задържането на кораба и екипажа. Също и претърсването и изземването на наркотика, които се извършени повече в режим кинематографична показност, отколкото на строго спазване на международното право. В този смисъл ролята на нашата държава, особено по отношение на обосновано възражение срещу задържането и атакуването на кораба в открито море, може да бъде от решаващо значение за развитието на процеса и съдбата на българските моряци.
Интервю на Яна Михайловска
