На 30 март, 1944 година 450 британски и американски бомбардировачи извършват една напълно безмислена, но кървава и жестока бомбардировка над София, в която пускат бомбите си хаотично над българската столица, избивайки цивилни столичани.
В 9,45 ч. София е бомбардирана както при варварската бомбардировка на Дрезден с т.н. „бомбен килим”.
В 10,10 ч. градът е бомбардиран повторно. Хвърлени са около 3 000 фугасни и около 30 000 запалителни бомби, разрушени са 3 575 сгради.
Целта на бомбардировката не е унищожаването на военни обекти, а деморализиране и наказване на българските граждани за недалновидното и взето под натиска на Хитлер решение на българския монарх Борис III да обяви „символична война“ на САЩ и Обединеното кралство. При всяка Съюзническа бомбардировка шепа български летци се изправят срещу стотици изтребители и бомбардировачи на САЩ и Великобритания. Тяхната война не е „символична“….
Ударени са най-вече граждански обекти - Народният театър, църквата от ХІ век Свети Спас, Градската библиотека, изгарят 40 000 тома книги, Католическата Катедрала Свети Йосиф, голямата Софийска синагога, изгаря и уникалната и широко известна юдейска библиотека на общността, съхранявала безценната колекция от средновековни равинистични трудове, Духовната академия, изгорен е куполът на храма вграден в нея, взривени и опожарени са хиляди жилищни сгради, разрушен е градският център.
През 1944 година американския президент вече няколко пъти е изразил мнението пред Уинстън Чърчил, че бомбардирането над България е безмислен акт. Той изразява това мнение не толкова заради безмисленото избиване на цивилни и невинни български граждани, а защото това струва пари. Чърчил обаче упорито е искал да „накаже“ България за обявената война от Царство България, която Хитлер извива ръцете на българския цар – Борис III да обяви.
