Време е държавата да потърси милионите, които казаните укриват. Tемата с казаните и производството на домашна ракия се превърнаха в гореща точка за дебати, както за големите, така и за малките. Институции и организации като КРИБ, НЛВК и дори мнозинството депутати единодушно се застъпиха за въведените от началото на 2016 г промени в закона за акцизите, с които се цели затягане на контрола върху производството на алкохол и изсветляване на сивия сектор, който то сформира.
Два месеца по-късно обаче се появиха няколко противника, които в следствие бизнес интереси и апетити към нелегалното производство на алкохол започнаха да твърдят, че законът засяга обикновения човек и е на път да убие домашната ракия. Къде е истината според легалния алкохолен бранш, отговоря председателят на Националната лозаро-винарска камара, Радослав Радев.
По неговите думи, обществено негодувание към промените няма, защото те не засягат нито домашната ракия, нито хората, които отиват при казаните, за да си я изврят. Има обаче шепа хора, които целят да внушат именно обратното, защото техните бизнес интереси са пряко засегнати от новите правила. Доказан факт е, че повечето обекти за дестилиране на алкохол (казани) работят като производители на ракия, която търгуват. Те генерират огромен сив сектор, който ощетява държавата и обществото с над 200 милиона лева акциз и над 70 милиона лева ДДС. Зад желанието за отмяна седят известни политици и петима души, които представляват новоизлюпено сдружение „Българската домашна ракия“. Те обикалят кулоарите на Народното събрание и заплашват с протести. Като председател на най-голямата браншова организация, той многократно е заявявал, че въведените промени в закона за акцизите не засягат обикновения човек, а единствено нелегалното производство на алкохол.
С категорична подкрепа на регулирането на дейността на казаните застана и най-голямата работодателска организация в България – КРИБ. Според тях, искането на „шепа“ казанджии с лични икономически интереси и няколко техни съмишленица в политиката с популистки интереси, са в разрез с държавната политика за изсветляване на бизнеса в България, което е основен приоритет на правителството.
Радев посочва, че НЛВК вече 10 години алармира, подава отчети и доказва, че в страната има един голям сив сектор, надут като балон. Той се сформира от бизнесмени, които притежават или по няколко казана или един с огромен промишлен капацитет, които работят от години като големи производители на алкохол. Той напомня, че има едно генерално неразбиране към проблема, което никой не долавя. Казанджиите от „Българската домашна ракия“ и техните политически покровители, които се оказа, че са тясно свързани от общи финансови интереси, сами наричат себе си – малките производители, малките винпроми и т.н. Редица журналисти и хора казват, как малките са ощетени за сметка на големите. Подобни изказвания крият цялата истина в себе си, за която НЛВК се бори от години. Време е на всички в държавата, дори самите „малки“ да стане ясно, че тези „производители“ се регистрират като СМОД (казани), за да се ползват с облекченията, предвидени в закона за тях, защото те са само обект за извършване на услуга срещу заплащане, не са производител и това е ясно вписано в закона. Те обаче сами признават, че са производители, което освен наказуемо е и в ущърб на държавата и генерира една значима част от сивата икономика у нас.
Той призовава, че е време държавата да потърси милионите, които укриват тези нелегални производители, чиито капацитет е по-голям от капацитета на над 90% от легалните производители. „За съжаление всичко в държавата ни се решава с протести или заплахи за такива. Никой не гледа данните, доказателствата, а слуша празните приказки за „обществено недоволство“.
Припомняме, че в началото на годината бе учредено сдружение „Българската домашна ракия“ от 5 човека ( единият от които производител на съоръжения за дестилиране ), които настояват да се върне стария режим на работа на СМОД от 2015 година. Въпреки некоректното си име, което не е случайно измислено, това сдружение и неговите последователи също представляват бизнеса. Те имат ясни икономически цели, които обаче прикриват зад идеологически. Те настояват казаните да имат увеличен капацитет от 1000 литра и да могат да варят ракия целогодишно. Аргументират това си желание с фалитите и затрудненията, които грозят собствениците на такива обекти в следствие на промените. Също така, казват, че това е пагубно за домашната ракия.
Това не е така, защото в СМОД отиват хората, които искат да изварят своята ракия за домашна консумация. Те заплащат акциз в размер на 2,2 лв. за всеки литър и такса от порядъка на 50 до 200 лева, в зависимост от количествата. Тези пари са на народа, това негово право да изварява ракия е незасегнато. Трябва да се въведе контрол, чрез който тези пари да отиват по направление в държавата, а не в джоба на казанджиите. Собствениците на СМОД се опитват да вменят, че промените засягат обществото, защото искат тези пари да продължат да пълнят техните каси и да не са коректни пред държавата и клиентите си. Сега се очаква да използват това като аргумент пред клиентите си, за да повишат цените за услугата и да компенсират загубите от укрити приходи, които генерираха години наред.
Производството на алкохол е много сериозен бизнес, който дори от морална гледна точка, трябва да подлежи на санкции и рестрикции. Състоянието и условията, при които сега работят всички винпроми у нас, е дело на дългогодишни усилия, закони и правила, които бяха въвеждани поетапно, но безкомпромисно и целенасочено. В процеса на промени много от производителите имаха възражения, някои се наложи да затворят, защото не можеха да отговорят на поставените правила, но никой от тях не излезе на протест пред Народното събрание. Защото в легалния бранш е ясно, че за да си лицензиран производител, трябва да подлежиш на много сериозен контрол за качество и количество от Министерство на икономиката, от Комисията за защита на потребителите, Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, от РЗИ, РИОСВ и не на последно място от НАП и от Агенция „Митници”. Успоредно с тях, СМОД работят при същите капацитети, но не и при същите условия, а контролът е оставен на собствената им съвест.
Данните, за които всички медии писаха през изминалата седмица са достатъчно доказателство, че зад услугата по изваряване на ракия за гражданите, в същност се крие цяла черна каса, която краде близо 200 милиона лева от акциз и над 70 милиона лева ДДС. И ако членовете на НЛВК внасят такива суми за година, равните им по капацитет внасят едва 0,4%.
За 2015 година, легалните производители на спиртни напитки (най-вече ракии) са внесли 201 млн.лева акциз в държавната хазна, СМОД са внесли едва 728 хиляди лева. Казано по друг начин, СМОД използват половината суровина за производство на ракия, но внасят 276 пъти по-малко акциз в хазната в сравнение с тези, които използват другата половина. По декларациите на самите казанджии става ясно, че всеки един казан произвежда по 15 литра ракия месечно, като това количество ракия може да се извари за няколко часа.
Общият брой подадени месечни декларации от работата на СМОД за 2015г. са 19 942 броя, от които 65% ( или 6667 броя ) са нулеви декларации, т.е. казват че не е извършена никаква дейност. Казанджиите заявяват, че са претоварени с работа, а в същото време подават нулеви декларации, не отчитат дейност и не плащат акциз.
Предимствата от регулиране на дейността на СМОД са безспорни и вече ясно видими. Три месеца след приемане на новите правила в ЗАДС има ясно изразена тенденция за ръст на приходите от акциз, събран от алкохолния сектор.
