„Пазарът на земеделска земя е най-бързо развиващият се в България. Принос за това, освен реформите в края на 90-те имат и самите фермери, които претърпяха една голяма еволюция. Ключова роля изиграха и фондовете (дружествата със специална инвестиционна цел), които оказаха ползотворно влияние.
Сега вече пазарът е стигнал своя максимум”, коментира председателят на Асоциацията на земеделските производители в България Венцислав Върбанов в интервю за в. Български фермер.
Друг фактор, който влияе на пазара на земеделска земя е силната раздробеност на парцелите и огромният брой собственици, които не се интересуват кой и дали им обработва нивите. Средният размер на парцелите в България е едва 5,5 дка. Малките площи се обработват трудно, а на места остават и необработваеми. Затова от тях не може да се очаква печалба, а цените им ще останат ниски. Заради разрушаване на съоръженията за напояване в годините на прехода липсва хидромелиорации, няма и закон за комасацията и окрупняването върви трудно.
Според Върбанов инвестицията в земеделска земя вече не е атрактивна. Единствено символичните лихви по депозитите са стимул за хора със значителни спестявания, но без познания за пазара, да инвестират в земя. Това правят лекари, адвокати, компютърни специалисти и др., които разчитат, че цената на нивите ще продължи да расте. Но това е опасно, защото балонът само се надува и като гръмне е много възможно дори някои да излязат на загуба от вложенията си в земи. Обикновено масовото навлизане на хора без опит, знания и умения на даден пазар, докато още е във възходящ цикъл, е сигурен признак за надут балон, който скоро ще се пръсне.
„За трета година цените на зърното се понижават. Освен това голяма част от последната реколта стои по складовете, трупат се разходи, а цените са колкото и при жътвата. При това положение аз очаквам спад на пазар на земя. Наблюденията ми са, че инвеститорите в момента внимателно се оглеждат и вече не са така агресивни на пазара.Основният ми аргумент, за да смятам че пазарът ще се оттласква от своя пик е, че вече възвращаемостта на една такава инвестиция премина 20 години. А когато се връща за повече от 20 години, тя става неатрактивна”, категоричен е Върбанов.
Друга основна група на пазара на земя са фермерите. Ситуацията около земеделските производители обаче далеч не е розова. Те са притиснати от ниски изкупни цени, слаба реколта на места и забавени субсидии. Приключването на парите за агроекология по мярката за сеитбооборота също отне сериозен ресурс от земеделските производители. Има и доста фермери, които са на ръба на оцеляването и ако се стигне до фалити, ще има завишено предлагане на земя. Фондовете също се прегрупират и се освобождават от част от земите си.
