Българският бизнес е разделен на правителствено приближен и правителствено отдалечен. Първият кръг получава обществени поръчки и недосегаемост срещу каквото трябва. Вторият се радва на конфронтационно отношение във всякакви проявeни форми до фалирането му. Отмяната на приключили обществени поръчки по субективно усмотрение на премиера не срещна у нас дори недоумение, а още по-малко съпротива или протест. Това заяви Татяна Дончева на днешния конгрес на Движение 21.
Няколко министри също последваха примера на примиера, макар и плахо и с оскъдни аргументи. Управляващите явно са решили, че така ще неутрализират някои черни точки, написани им в чужбина. Но всъщност така ли се управлява модерна държава? Може ли така тя въобще да функционира? Все пак не сме в Средните векове.
От 2009 г. България трупа бюджетни дефицити. В името на политическото си спокойствие управляващите взеха външни заеми в размер на само за година и половина. Само през тази година разходите за лихви по външните заеми са 774 милиона лева. В началото на март правителството пласира нова емисия държавни облигации за 2 милиарда евро. Рискуваме след 6-7 години да изпаднем в тежка криза поради огромни плащания по дълга.
Никакъв Закон за обществени поръчки не може да помогне, когато мутрите и мафията контролират държавата и разпределят поръчките на самите себе си. Практиката с обществените поръчки се прилага вече много години. Сегашната децентрализирана система на провеждане на поръчки и търгове е пропита от корупционни схеми и сериозно оскъпява крайния резултат. Като бедна страна с ограничен финансов ресурс трябва да се замислим за сериозно рационализиране на разходите си. Централизирането на дейността по провеждане на поръчки и търгове и нейното електронизиране, при условията на силен и многостранен контролен механизъм ще даде със сигурност по- добър резултат.
Широко рекламираният антикорупционен закон Кунева- Борисов представлява компилация на три досега прилагани закона.
Никой не представя резултатите от прилагането на тези закони в продължение на няколко години, а в развитите демокрации това е задължително. Истината е, че тези закони са изкористени и превратно тълкувани и прилагани. Замислени като панацея срещу престъпността и корупцията, те се превърнаха в инструмент за политическо, икономическо и юридическо насилие над дребните риби от сивата част на живота и за разправа с конкуренцията. Законът за конфликт на интереси „роди” Филип Златанов и неговото тефтерче. Той беше дело на брюкселски чиновници, които не можеха да си представят практическото прилагане на творбата си. По Закона за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност бяха осъдени близките и роднините на множество дребни правонарушители за кокошкарски престъпления, чието отражение върху криминогенната среда се измерва със стотни от процента. С новия антикорупционен закон вече се прокламират „свръхреволюционни” идеи за отнемане на всяко незаконно имущество , както и да е придобито / законно или незаконно/, където и да се намира / в страната или чужбина/, в чиято и да е собственост /на първия придобил или на някой друг /. В този закон са нарушени принципите на правовата държава още при създаването му. В закона няма яснота на множество ключови понятия, няма участие на страната, срещу която се води производството; държавата е освободена от задължението да доказва твърденията си, да проверява действителните източници на доходи. Цялата доказателствена тежест е стоварена върху лицето, срещу което се води производството и върху трети лица, които били свързани или контролирани от него. Това производство може да започва и по анонимни сигнали, и по публикации в „ свободните” медии и е свързано с тотално блокиране на сметки , собственост и др.
А един от първите отменени закони след промените бе Законът за собствеността на гражданите гл.3, предвиждащ аналогичен механизъм за борба с „ незаконно забогателите”. Той бе отменен като „мракобесен”. Значи и в законотворчеството сме се върнали към началото на прехода. Това не е политическа воля. Това е политическа немощ, каза още Дончева.
