„Основна алтернатива на сегашното управление, която е нужна на България, е връщането на държавата към нейните основни функции”. Това заяви председателят на НС на БСП Михаил Миков по време на дискусията на тема: „Има ли алтернатива сегашното управление”, организирана от клуб „Алтернатива“.
По думите му, проблемите са констатират, но се движим в обратната посока, което се усеща най-остро в сферите, които са свързани с функциите на държавата.
„Разбирането за по-малко държава у нас се прилага се все по-задълбочено с всяка изминала година макар, че Европа след рецесията – тръгна по друг път”, заяви той.
Миков обясни, че България днес разчита на износ, но тя изнася природните си ресурси, а достъпът до тях основно е предоставен на чужди компании. Социалистът бе категоричен, че трябва да има алтернатива за излизане от дълговата спирала, за намиране на средства за развитие на частния сектор, който е тук в България; за увеличаване заплащането на труда с темпове, които да ограничат постоянната трудова миграция. Относно здравеопазването той заяви, че в тази сфера не може да продължава разбирането, че болниците са търговски дружества, както и да не бъде осигурен гръбнакът на здравеопазването с държавни болници, извадени от стопански оборот. Миков бе категоричен, че не трябва да бъде спряна практиката да се взимат решения, с които се бърка още веднъж в джоба на болния, въпреки че той е бил редовен платец.
Миков подчерта, че основен въпрос, свързан с алтернативата за развитието на България е това, че производството у нас на БВП на глава от населението е около 2,4 пъти по-ниско от средно европейското. В същото време реалната работна заплата е 4,8 пъти по-ниска от средно европейската. „Тук е големият сблъсък между капитала и цената на труда”, заяви лидерът на левицата. Той подчерта, че в последните 15 години капиталът силно е напреднал и има огромно неравенство в българското общество. По думите му от това възниква и големият проблем – как механизмите на управлението на държавата тръгват да променят това неравенство. Това трябва да бъде въпрос не само на левицата, а на цялото общество, включително и на българския бизнес.
Миков подчерта, че в последните дни е имало поредица от реакции на Стопанската камара, Търговско промишлената палата и Асоциацията на индустриалния капитал против законопроекта на ПГ на БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ за т. нар. прогресивно облагане. „Прогресивната скала, която стига до 27%, по никакъв начин не засяга капиталът у нас. Те би трябвало да приветстват това предложение, защото при това съотношение – производство на глава от населението от БВП и заплащане, все по-очевидно става, че българският народ ще ходи да работи в други страни и икономики”, подчерта председателят на БСП. Той обясни, че прогресивното облагане не би накърнило по никакъв начин и печалба на бизнеса у нас, защото оставя разполагаем доход на техните работници, който би се върнал по обратен път към потреблението.
„Голямата алтернатива в преразпределителния процес трябва да бъде в полза на труда, на работниците”, категоричен бе Миков. Той подчерта, че прогресивното облагане е свързано с борбата срещу демографската катастрофа в страната ни. Социалистът обясни, че с по 40 хиляди души на година ще намалява България до 2030 г. Тъй като не се предприемат мерки в тази посока, след това темпото става геометрично и ще нарасне на 80 хиляди годишно. „Не може да има богатство, икономика или развитие, където няма работници и няма потребители”, заяви лидерът на левицата. По думите му алтернативата на случващото се трябва да е сферата на доходите, които чрез ефективна политика могат да се променят.
Миков подчерта, че е важно да се зададе въпросът как функционира България днес и дали са реализирани демократичната, социалната и правова държава, записани в Конституцията. „До момента нито леви, нито десни политици и експерти са направили признание, че тези принципи са реализирани“, заяви той. Лидерът на БСП допълни, че българският гражданин, без носталгия, може да сравни социалната държава сега и тази до 1989 г. на база на социалните параметри по отношение – достъпа до образование, здравеопазване и др. „Държавата трябва да се върне на терена на решаването на тези тежки кризисни процеси, които се развиват в българското общество, икономика, здравеопазване, образование”, заяви Миков. Според него това може да бъде реализирано като се увеличи процентът от БВП, преразпределян през бюджета, за което няма никакви сигнали управляващите. „Няма знак, че държавата може да функционира като правова – абсурдно е в правовата държава министър-председателят да денонсира закони, приемани от парламента, което се превръща във все по-честа практика”, категоричен бе Миков.
Лидерът на левицата подчерта, че е важен и въпросът – кой печели от европейските средства, защото това е много тесен кръг от хора, бизнес прослойка, близка до управлението. „Корупцията в реализирането на обществените поръчки направи така, че очакваното от българските граждани приближаване към Европа с европейските средства, се превърна в източник на доста сериозни печалби на онзи бизнес, който е близко до централната, а в много случаи и до местната власт”, заяви Миков.
Според него, когато спрат тези средства – защото те все повече ще намаляват, защото Европа е затънала в кризисна ситуация и ще търси прелокиране на средствата, алтернатива трябва да бъде друг източник. Той трябва да бъде свързан с средствата, които са тук в България. „Има десетки милиарди спестявания в българските банки, но те не бяха потърсени в дълга от 16 млрд. лв. С това си решение днешното управление пребалансира драстично съотношението вътрешен-външен дълг – ако преди то е било 50:50, сега то е 60:40 в полза на външия дълг”, заяви председателят на БСП. По думите му при алтернативата – за развитие на българския бизнес и на българската държава, както и евентуалното създаване на държавен фонд за развитие, трябва да се погледне към тези средства, които са в българските банки на минимални лихвени проценти. „Има национален финансов ресурс, само че очевидно разликата в процентите прави така, че актуалната власт търси финансовия посредник отвън”, коментира той. По думите му при това развитие на икономиката с 1,5% растеж на БВП, въпросът със задлъжняването ще стане кризисен. Според социалиста това ще важи с особена степен, когато започнат падежите по дълга от 16 млрд. лв. след няколко години.
В днешната дискусия, организирана от клуб „Алтернатива“, взеха участие зам.-председателят на НС на БСП Бойко Великов, председателят на БСП-София Калоян Паргов, народният представител от ПГ на БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ Георги Божинов. На дискусията присъстваха председателят на Обединението на жените социалистки в БСП – Катя Николова, председателят на Младежкото обединение в БСП – Вероника Делибалтова, членове и симпатизанти на партията.
Представителите на общо 18 опозиционни партии у нас – леви, ляво-центристки, екологични и комунистически, се обединиха около тезата, че със сегашния курс на управление на страната – България загива и категорично е необходима промяна и алтернатива на настоящата власт. Сред тях бяха председателите на всички коалиционни партньори в БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ: на „Български социалдемократи” – Георги Анастасов, на „Европейска сигурност и интеграция” – Тома Томов, на „Комунистическа партия на България” – Александър Паунов; на „Екогласност” – Емил Георгиев; на „Партия на българските комунисти” – Минчо Минчев и Иван Иванов; на ПД „Социалдемократи” – Елена Нонева; на „Съюз на комунистите в България” – Павел Иванов; на „Обединена социалдемокрация” – Йордан Гергов, представител на ЗС „Александър Стамболийски” на събитието бе Пепа Моллова. В дискусията взеха участие лидерът на „Движение 21” – Татяна Дончева, председателят на „Българска социалдемокрация” Александър Томов и членове на партията. По време на дискусията, водена от Лора Любенова - представител на младежкия ПЕС в Европейския младежки форум, своето мнение по наболели за обществото теми изказаха и представители неправителствения сектор: от страна на Института за модерна политика – Петър Кичашки, Иво Инджов и Борислав Цеков. От неправителствения сектор присъстваха и представители на Центъра за стратегически изследвания „Александър Лилов”. От академичната общност в дискусията участваха проф. Ганчо Ганчев, проф. Искра Баева, проф. Димитър Денков, проф. Гарабед Минасян, доц. Татяна Томова, гл. ас. Борис Попиванов и др.
