Нека блестят и хвърлят искри очите на Самуил, Цар Български, за да се ядосват господата македонисти, казва в интервю за Фрогнюз внукът на големия български писател Димитър Талев.
интервю на Ана Кочева
- Г-н Талев, македонските присвоявания на българска история и литература не са новина, но да издадеш романите му на скопска норма и да го „прередактираш” носи големи рискове, дори чисто юридически.
- Учудвам се на тази агресивност. За мен впрочем такава държава не съществува. тя не съществуваше и за баща ми, който не призна и т.нар. й език, дядо ми също. Затова водя поредната битка. Без да съм литератор, сравних текстовете в книгите на български и на „македонски”, когато ми пратиха скопските издания и установих, че не става въпрос просто за отделни думи, а за един много професионален преразказ, който опорочава целия творчески замисъл на дядо ми. Ако читателят не познава автора, ще остане с впечатление, че той е един заклет македонист или, че група македонци се вдигат на бунт, за да свалят турците. Историята обаче е по-дълга. През 2001 г. познат на баща ми от Македония му каза, че е издаден романа „Илинден”. И понеже Македония е много „демократична” република, се наложи тогава да се срещаме с този човек по тъмните улички една вечер зад „Римската стена”, за да ни даде книгата. Тогава баща ми написа едно писмо до Министерство на културата, заедно с адвоката Георги Минчев и след известно време получи отговор, че нашето Министерство е задало въпрос до македонското и имало такова нещо, но трябвало да си наемем адвокат, запознат с правото на друга държава. Накратко – да се оправяме сами, те не можели да се ангажират. Вече ми се обадиха от пресцентъра на МК. Разбрах, че г-н В. Рашидов сега отново направил писмено запитване, дано е взел проблема присърце.
- Въпросът с авторските права е много сложен. Те не са ли достатъчно основание да се предявят претенции към македонската страна?
- Този въпрос ще продължава още поне 20 г. Аз подписах договор с г-н Иван Гранитски, чичо ми от Германия също е съгласен. Ще се направи едно 15-томно издание на пълните съчинения на дядо ми, отделно аз подписах договор с г-н Гранитски и той ще защитава в бъдеще авторските ми права. Но да се върна пак на 2001 г., защото се оказа, че тогава вече е имало спогодба между България и Македония, по силата на която МК е трябвало да се ангажира с този факт, но не са го направили и са ни изпратили в 5-та глуха, което не им прави чест. Това е грозно! Независимо от направеното тогава запитване до македонското министерство, те продължават да издават Талев. „Железниот светилник” е от 2006 г. на тамошно издателство „Арлекин”. Аз го сравних с изданието от 2004 г. на „Захарий Стоянов”, правено по оригинала. Близо над 100 стр. по-малко текст има при почти идентичен формат, т.е. съкратена е.
- Неудобното, българското, в текста е отпаднало, което не е изненада.
- Да. Нещо повече. Когато евродепутатът Андрей Ковачев постави в Брюксел този въпрос, на моята Фейсбук страница започна една кампания, няма да се спирам на нецензурните обръщения, но се изписа, че съм бил „срам за македонскиот род, за македонското семе”, че дядо ми, когато бил през 1966 г. с проф. Бешевлиев до Солун, стигнал и до Прилеп и, знаейки, че е болен (което също е лъжа, защото Д. Талев по-късно разбира, че е болен от рак), бил казал, че вече бил прегърнал македонизма и си бил дал авторските права. Такива измислени неща ми пишат някакви хора, аз ще направя разпечатки. А когато реагирах, защото това са пълни измислици, ми хакнаха компютъра. Но аз съм много твърдоглав, приличам на баща си и на дядо си в това отношение и тяхната няма да мине. Опасявам се само да не се повтори пак същата история и да не ми кажат от МК да се оправяме сами. Аз нямам тази възможност. Но пък в анкетата си с Ганка Найденова-Стоилова дядо ми е казал: „Който иска да знае за мен, нека чете книгите ми! Аз целият съм в тях.” Затова ще направим всичко възможно част от тиража на това издание, което предстои тук, да стигне до Македония.
- На кого впрочем сте кръстен Вие? Казвате се Климент.
- На Климент Бенков (герой на Талев от „Железният светилник – б. ред.) и на Климент Охридски. И с помощта на чудотвореца ще реагирам като тях, защото този път от Македония много ме ядосаха.
- Преместили сте от центъра на София в Бистрица. Какво наложи това?
- Така беше. Преди години обаче се оказа, че много често, обикновено когато сме се качвали до къщата в Бистрица, ДС е влизала да тараши апартамента ни. Баща ми имаше много силна зрителна памет и забелязваше дребни неща, оставени не от него – преместени ключове, заключено не два пъти, а веднъж. Дори се е случвало у дома да мирише на тютюн. Баща ми не беше пушач и веднага усещаше очевидно разпасания агент. Това беше голяма наглост. Започнаха да изчезват и някои неща, напр. записки, които дядо ми е правел за книга, посветена на Балканската война. Така и не успя да я напише, а тя щеше да е 5-тият том на тетралогията. Затова баща ми реши да се качим в Бистрица, защото дебелият зид и злото куче донякъде можеше да ги спре. И, слава богу, че стана така. Дядо ми е починал през 1966 г., а вторият му син Владимир Талев емигрира в Германия през 1972 г., може би и заради това. Но от ДС са се опитвали да унищожат архива. Ако този архив е останал, това го дължим на баща ми. Атакуваха дори и мен, въпреки че бях едва 16-годишен. Едно лято буквално прекарах на „Майор Векилски” в мазето. Една цяла година се наложи да работя и да уча вечерно, защото имаше много тежки репресии срещу нас. Това аз описвам в една книга за този период. Съдебната система от онова време беше ужасна, но синовете и внуците на някогашните коминтерновци отново са я окупирали и виждате какво е положението, какво е правосъдието днес. Но се радвам, че на този проблем с книгите се даде гласност. Много разчитам на евродепутата г-н Ковачев и същевременно съм подразнен, че г-н Джамбазки действа от мое име, без въобще да се е свързал и разговарял с мен. Не е редно действията да не се съгласуват.
- Нека ви попитам накрая – харесвате ли паметника на цар Самуил в София? Дядо ви е автор на летописа „Самуил, Цар български”.
- Когато го откриваха, се наложи да напиша извинителна бележка на дъщеря ми Ерика, за да отидем. Хубав е, нека блестят и хвърлят искри очите на Самуил, Цар Български, за да се ядосват господата македонисти. А ние ще продължаваме да се борим!
