Защо водещи медии като "Зюддойче цайтунг", от който се твърди, че е тръгнало разследването, да изградят специални сайтове за проекта и в тях да опишат граждани на над 50 държави, но не и такива от САЩ? Този въпрос повдига в блога си Крейг Мъри, бивш британски посланик в Узбекистан.
Пропускат ли нещо "Гардиън", Би Би Си, "Таймс", "Дагес нихетер", "Франкфуртер алгемайне цайтунг", "Ди Велт", "Либерасион", "Монд"?, пита още Мъри.
Според него фундаментален проблем на проекта "Досиетата от Панама" е, че базата данни, на която той се основава, не е публично достъпна. Няма никакъв начин да се търсят имена на хора, компании, партии.
Позицията на Мъри е декларирана още в заглавието "Корпоративните медийни стражи защитават (най-богатите) 1% на Запад от изтичането на информация от Панама".
Той казва, че на пръв поглед мотивът на онзи, който е предал данните, изглежда похвален – "да бъде осветена системата, позволяваща на свръхбогатите да крият печалбите си, често натрупани чрез корупция, както и всички онези, които избягват да си плащат данъците". Но за съжаление той е допуснал съдбовна грешка, смята Мъри – обърнал се е към западни корпоративни медии да публикуват резултатите от анализа на архива. "В резултат първата голяма история, публикувана от "Гардиън", е само за Владимир Путин и виолончелиста. Вярвам в тази история и не се съмнявам, че Путин е част от тази мрежа. Но защо фокусът е върху Русия? Руското богатство е една малка част от парите, укрити с помощта на кантората Mossack Fonseca. В действителност скоро става очевидно, че предпочитанията, проявени при работата на журналистите, се обръщат срещу тях."
