Скандалът с "Панамските документи" е действително голям. Участието в офшорни зони може да бъде с редовно спечелени пари, които собственикът предпочита да инвестира в чужбина, където да плаща значително по-малки данъци.
Втората възможност е, когато тези пари са спечелени по криминален начин – търговия с наркотици, оръжие, и собственикът търси начин да ги инвестира, но не може да го направи в развитите държави. Третата възможност е парите да са крадени. Това каза икономистът проф. Гарабед Минасян по БНР.
Горе-долу нашата ситуация, в която живеем, постоянно се сблъскваме с такива истории, които подсказват необясними възможности за натрупването на такива грамадни суми. Например сега се сещам за нашия народен представител Христо Бисеров, който в продължение на 25 години беше в Народното събрание и само в НС и със своето присъствие успя да натрупа около 140 - 150 млн.
Законът позволява на българските граждани да изнасят капиталите си в чужбина. Повечето обаче отиват в швейцарски банки, коментира проф. Минасян: По официални данни от платежния баланс, за периода 2010-2014 година, тоест за 5 години, 8 милиарда евро български капитали са изнесени в чужбина. Къде са изнесени тези пари? Тези пари обикновено не отиват в офшорни зони, защото собствениците не са толкова вещи, за да могат да управляват тези активи далеч от България.
Проф. Гарабед Минасян коментира, че законите и институциите в страната допускат реализирането на нерегламентирани дейности: Кризата, която сега изживяваме, е по същество институционална. Институциите у нас не функционират добре. Да търсим български пари някъде на 5000 км или на 20 000 км е абсолютно безнадеждна история, след като допускаме под носа ни, съвсем съзнателно едва ли не, да се измъкват милиони, без да има никакви последствия.
