Съдилищата в ЕС могат да отказват или да отлагат изпълнение на европейската заповед за арест, ако екстрадицията се иска от държава, в която затворите предлагат нечовешки условия за живот. Това реши Съдът на Европейския съюз по съединени дела на унгарски и румънски граждани, за които е искано екстрадиране от Германия, съобщи сайтът "Правен свят".
До този момент европейската заповед за арест беше задължителна за изпълнение от властите на всички държави в ЕС. При издаване на подобна заповед властите на всяка държава в съюза бяха длъжни да арестуват издирвани заради проблеми с правосъдието лица от друга държава членка и да ги екстрадират. Това винаги става след санкция на съд.
Това решение засяга и България. През 2015 г. Европейският съд по правата на човека в Страсбург обяви, че България има системен проблем с нечовешкото и унизително отнасяне към затворниците заради лошите условия в затворите. Съдът обяви, че затворниците на практика нямат ефективни средства за защита на правата си.
Съдът на ЕС се произнесе по жалби на унгареца Паул Араньоси и на румънеца Роберт Калдарару, които са арестувани в Германия. За унгареца има издадени две европейски заповеди за арест за извършени от него кражби с взлом. Румъния е поискала екстрадицията на Калдарару за изтърпяване на наказание от година и осем месеца затвор за шофиране без книжка.
В крайна сметка исканията и на двете държави са отхвърлени, защото те са осъдени пред Европейският съд по правата на човека заради пренаселеността на затворите си. В тази връзка немските власти са поискали от Съда на ЕС да установи дали при тези обстоятелства изпълнението на европейските заповеди за арест може или трябва да бъде отказано. Съдът на ЕС дава зелена светлина за отказ от екстрадиция.
През март миналата година Окръжният съд в Олденбург и Върховният областен съд на Бремен отказаха екстрадиция на трима българи по същите причини. След решението на Съда на ЕС това може да се превърне в масова практика.
