В народния календар има една дванайсетдневка, наречена мръсни дни. Това е времето между Коледа и Йордановден. Тогава се случват много лошотии и човек трябва да внимава. В политиката обаче опасното време може да е по всяко време. За ГЕРБ такъв период на партийни таласъми и върколаци е в момента. Независимо от клетвите, че всичко е наред.
Не съм сигурен дали Цветан Цветанов е чувал за „мръсните дни”. Или за Леонардо да Винчи, да речем, но ще рискувам с цитат от великия италианец: Сред глупаците има секта, наречена лицемери. Те непрекъснато се опиват да залъгват себе си и другите, но повече другите, отколкото себе си, а в действителност заблуждават повече себе си, отколкото другите.
Малко е сложно за някои видове, както сочи Дарвин, затова се нуждае от превод по нашенски, което означава да те хванат с изути гащи и готов за действие, а ти да обясняваш, че всъщност защитаваш скалните лястовици край Вит...
Спипаха Цветанов, че крои капан на закона за МВР и вътрешния министър Румяна Бъчварова, а той ни убеждава, че се бори за мир. Но понеже говоренето не е сред силните му страни, накрая все пак изплю камъчето: всичко било заради Станимир Флоров, неговият оръженосец, душеприказчик или съветник – както щете го наречете. Бъчварова, видите ли, не била съгласна бившият шеф на ГДБОП да оглави Автомобилната инспекция, известна повече като ДАИ. Това обидило втория човек в ГЕРБ, който си отмъщава чрез закона за МВР. Само че Цветанов би трябвало да знае, че Бъчварова пируети и тулупи без разрешение от старши треньора Борисов не прави. Така че дори в резервния си план - Флоров началник на ГДБОП или дори главен секретар, - шефът на парламентарната група трябва да има предвид това.
Ясно е, че в ГЕРБ има мъртво вълнение. Доказват го и нескопосаните опити от членове на ръководството, които се опитват да веят бели знаменца като тия по плажовете из медиите. Най-ярка в това отношение бе проявата на парламентарното острие Цвета Караянчева. В един и същ ден, в синхронизирана тв изява с Цветанов, тя нападна закона за МВР. И Караянчева, и Цветанов повтаряха едни и същи фрази, сякаш са седели под цъфналите вишни и са репетирали часове наред. Което ни препраща към епизода, когато Караянчева настоя с командирски тон премиерът Борисов да се яви в парламента и да доложи как върви дружбата с РБ и по-точно с Радан Кънев. Ултимативните нотки могат да се обяснят единствено с подкрепата на Цветанов. Което се е оказало достатъчно за техните колеги да предположат някои пикантни сюжети, които – честно казано, - не звучат неправдоподобно. Разбира се Караянчева и Цветанов след това извъртяха работата, че уж правели всичко от любов към Първия, но и на непосветените им стана ясно, че зад гърба на Борисов щъкат не само попови лъжички и че любовта към него може да ухае на бадеми...
Сред герберите вървят слухове, че от доста време Цветанов се представял в чужбина като подходящ за бъдещ в лидер, ако някои обстоятелства се променят у нас. Най-много разчитал на Германия и САЩ. Там обаче, освен потупванията по рамото, му задавали и въпроси за Делян Пеевски, на които той силно се затруднявал да отговори. Като например, защо не прави нищо, за да спре кадровия погром в МВР и службите, сътворен от кръга #Кой. Давал "заето" и всеки път, колчем го питали за личното му участие в разправата с доказани професионалисти от сектора „Сугурност”. Опитите му да прехвърли цялата вина на Пеевски, Борисов и правителството на Орешарски предизвиквали единствено ирония.
Напоследък в кулоарите на парламента се говори и за сигнал, изпратен до председателя на ЕК Юнкер, в който били описани схемите на контрабандните канали през България и „чадъра”, който кръг около Цветанов опъва над тях. Достатъчно внимание било отделено и на топлите връзки между Цветанов и Пеевски, създали се в последно време.
Защитниците на Цветанов със сигурност ще опонират, че през 2013 г. Пеевски се заканваше люто на техния любимец в парламента, след което започнаха прокурорските преследвания на втория в ГЕРБ. Така е. Но в един момент дори Цветанов проумя, че вместо да води война с Пеевски и личната му гвардия в прокуратурата и съда, по-добре да влезе в колаборация с него. Щом си стиснаха ръцете пеевската пропагандна машина се зае тутакси с неговото експониране като велик и мъдър партиен ръководител, а Борисов бе подложен на другарска критика, защото защитавал Бъчварова.
И понеже безмозъчният тръст на Пеевски не може да роди нещо смислено, мръсната интрига по лансирането на Цветанов като бъдещ вариант да оглави ГЕРБ проличава като пъпка на челото на родна миска. Тази подкрепа за Цветанов обаче си има цена. И той охотно я плати, като си затрая при всички оклеветявания на доказани експерти от системата на МВР чрез медиите на милиардера от ДПС. По този начин Пеевски си разчисти сметките с хора, които могат и не ги е страх да го разследват, а Цветанов се сдоби с оправданието, че били публично компрометирани и нямало как да ги защити. В предателството Цветанов постигна наистина върхове. В други области той наистина се изявява като слон в стъкларски магазин или герой на Анна Брагине (описала простащината и лошотията), но в областта на предателството е истински шампион. Предаде де що имаше свестни хора около него. Дори тези, които го „носиха” на гърба си, докато бе вътрешен министър.
Не е тайна и неприязънта, която изпитва Цветанов към Йорданка Фандъкова и нейния екип. Ако се питате защо – спомнете си удара срещу Общинска банка. Атаката дойде от средите на #Кой, бяха ударени също лица, близки на Борисов. Ченгета нахлуха в офиси и ровиха да открият някакви компромати срещу самия Борисов, но не се получи. В същото време човекът на Цветанов - Андрей Иванов бе изолиран от общината и ръководството на Софийскита ГЕРБ заради съмнения за участие в корупционни практики. Цветанов изгуби сражението, но не се е отказал от войната. Затова Йорданка Фандъкова трябва да се оглежда и ослушва, още повече ако бъде номинирана за кандидат-президент.
За хората с бедно въображение е присъщо да вярват, че могат всичко. Те не са в състояние да си направят и самооценка. Дори се учудват, че някой може да не ги харесва и да им посочва реалното място в гьола. Вярват, че са избраници на Съдбата, което ги прави доста опасни, макар и гротескни. В цивилизованите страни има критерии, по които обществото си създава мнение кой политик или водач е бил ценен или вреден за нацията. Например в САЩ за лош президент е считан 15-ят държавен глава Джеймс Бюкенън, който бил глух за робството, реформите, социалната държава.
В Англия пък крал Джон Безземни е считан за истинска катастрофа. У нас обаче не е прието на политици да се казва открито, че са лишени от харизма и нямат лидерски качества, както и че анцугът им отива повече от костюм. Затова нерядко т.нар. "мъдодържачи" си въобразяват, че властта им се полага, както на магарето зоб. Обичайно такива хора са страхливи и затова прибягват до задкулисни интриги, отровни съдружия, предателства и лицемерие в най-пършивата му форма.
Индианците Апачи имат поговорка: Ако забележиш, че яздиш мъртъв кон – слез. Въпросът е, дали този, за който се отнасят подобни примери може да ги разбере. Риторичен въпрос... Много по-важно обаче е, защо търпим примитивизма да минава за нормалност. Ей това не го разбирам.
Борис Петков
* „С дъх на бадеми” е бълг. игрален филм от 1967 г. с криминален сюжет. Сценарият е на Павел Вежинов. Става дума за убийство с цианкалий. Цианкалият мирише на горчиви бадеми и дори малки количества – 40-50 мг - могат да убият човек за около минута.
