На вечерята той каза: "Един от вас ще Ме предаде. Той е онзи, за когото ще натопя залъка и ще му го дам.". Ти пое залъка. Какъв беше вкусът му?
Казват, че верността е блага, а предателството горчиво. Тогава защо се избира предателството? Или то има своя благина? По-блага от верността, от преклонението, от послушанието, от следовничеството. Има ли предателството вкуса на свободния избор? Вкуса на вятъра, на безбрежието, на безбожието?
Знаел си, че залъкът е за теб. Предопределен ли беше ти или сам се определи? Другите - единадесетте - бяха ли предопределени на вярност или сами се определиха? Ти ли си предателят или Петър, който три пъти се отрече в непростимата нощ? Става ли човекът верен или верен се ражда? Става ли човекът предател или предател се ражда?
Пак Йоан казва: "И тогава, след залъка, Сатана влезе в него". Защо точно в теб? На друга вяра си бил нужен ти, Юда Искариотски, друго назначение си имал. И без теб щяха да го открият, и без теб щяха да го разпънат. Но ти си бил необходим. Похот, лакомия, алчност, леност, гняв, завистничество, горделивост - това са смъртните грехове. Не и подлост. Ти основа религията на подлостта. Клонът, на който сам увисна, е кръстът на тази религия. Бесилото е твоето разпятие. Старото дърво - твоята църква. А ти - нов, друг, различен, пътепрокарващ Учител.
Неговото възкресение въдвори на земята неговото учение. Слепите прогледнаха, глухите го чуха, хромите и сакатите го последваха. Започна прокарването на пътищата на Вярата. Без слова, притчи и проповеди ти разтвори дверите на подлостта и през тях се втурнаха коварството, изменничеството, клетвопрестъпването, лъжеприятелството, притворството. Дори Бог не ги беше предвидил в заповедите си към Мойсея. И отново слепи, глухи, хроми и сакати се понесоха към тези двери, за да прокарват свои пътища. Така ти се издигна над онзи, дето ти подаде залъка, възвиши се в свое небе, създаде своя вяра. Вярата, че може и така. Клупът върху клона не те унищожи. Той те обезсмърти толкова, колкото и кръстът Исуса.
А може би залъкът ти бе подаден с мисъл и цел? Бил е залък не за апостолите, а за човеците. Изпитание за човека, прегърнал апостолството. Ти - човекът - не издържа изпитанието. Ти остана верен на човешката си природа. Нашата природа. Отдели се от неговите апостоли, за да останеш завинаги наш апостол.
Благословен да си!
Проклет да си!
Боян Обретенов - Факел
