Нова телевизия направи почти успешен опит за самоубийство. Чрез самообесване. И то благодарение на същите тези „свински опашки”, които премиерът въздигна тези дни в политическа метафора. Или в политическо табу с дъх на мавзолей. Не стига, че Борисов сгафи с прибързаното си поощрение за татуираните псевдопатриоти, натръшкали невъоръжени имигранти на границата.
При това в клип, заразен от груба сила и от показно презрение спрямо законността. С помощта на митичните вече пластмасови вързалки.
Не стига че западните медии му набиха моментално канчето докато БНТ в лицето на неуморимия политически паж Митко Цонев го възхваляваше. Не стига и това, че му се наложи да се доуточнява от личния си фейсбук амвон, че не бил правилно разбран. Ами отгоре на всичко се скара на журналистите, че спекулирали с израза „свински опашки”, влагайки в него обиден за мюсюлманите подтекст.
И най-накрая на многострадалния ни премиер му се стовари на главата и скандалът, предизвикан от престараването на Нова телевизия. Уж да му спести сатирични задявки и критични коментари по повод на казуса с бабаитите по границата и „свинските опашки”. А му довлече и протест на интелектуалци срещу погазването на свободното слово. Та му се наложи публично да се озъби на Нова. Нарочи я дори в съучастие с комплот за клатене на кабинета. И по този куриозен начин отритна слуховете и подозренията, че се възползва от купен и контролиран комфорт в медията. И не само в тази. И то по тертипа на прословутия КОЙ.
Е, поврътливата тактика на Борисов пак надделя. Или поне така изглежда засега. Нова телевизия обаче попадна в нелепа ситуация. Най-малкото успя да възкреси един полузабравен виц от годините на Желязната завеса. „Филмът не бил шведски, а съветски, не е сексуален, а социален и не се казва „Баба дала на войника”, а „Бащата на войника”...
Получи се наистина трагикомично. Медията, биеща се в гърдите, че шведската й собственост я прави гарант за независимост и обективност бе уличена в най-примитивна цензура.
Само в рамките на някакви си 48 часа карикатуристът Чавдар Николов попадна в положението на сатирика Радой Ралин и художника Борис Димовски отпреди 48 години. Тогава, в паметната 1968 г. е иззета и поставена под възбрана малката книжка с епиграми „Люти чушки”. Параноичната партийна цензура открива в илюстрацията към епиграмата „Сит търбух за изкуство глух” обида към Първия в държавата Тодор Живков. Опашката на нарисуваната свиня приличала на неговия официален подпис. Следва гонка за авторите. Те са професионално отсвирени с години. Лепнато им е клеймото на заговорници срещу социализЪма, както упорито произнасяше заветната дума Човекът от народа. И до наши дни обаче „Лютите чушки” на Радой Ралин и Борис Димовски остават символ на дисидентството и съпротивата срещу авторитарната глупост.
През 2016-та, в разгара на европейската ни идилия, една медия с шведска собственост и с французин за изпълнителен директор със замах ни върна в стария черно-бял филм под знака на Човека от народа. Направи го в поредица от суетливи действия. Така, че сравненията между „Тато” и следовника му „Бате” звъннаха като стара песен на нов глас. Борисов в момента не печели от това. Десният антикомунистически огън срещу него се засилва откъм Реформаторите на Радан Кънев. Те неуморно се бъзикат, че управлява в таен съюз с мафията на бившите ченгета и номенклатури, преоблечени като олигарси.
Както вече и глухите разбраха, Нова свали от сайта си и от канала си за видеосподеляне анимирана карикатура на Чавдар Николов. Богобоязливото действие бе предприето веднага след излъчването й в сутрешния блок „Здравей, България”. Отначало без обяснение. След първите признаци, че гръмва скандал последва оправдание с бизнес аргументи. Шаржовете страдали от слаб рейтинг във VBOX 7. Договорът между художника и Нова Бродкастинг груп бил изтекъл още в края на март.
И друг път подобни счетоводни оправдания са влизали в ход при съмнения, че медията изритва водещи, подразнили слуха на някое високопоставено началство. Все едно дали прякорът му е КОЙ или ТОЙ. И оправданията са минавали метър, похлупени от все по-натрапчивото напоследък повторение на мотото на новините: „Свободни да виждаме истината”. Но то все повече звучи като компенсаторен рефлекс. Така моралистите замазват склонността си към пошли изневери със съседката чрез демонстрации на семейно щастие.
Обаче пиеската в стил „обидена невинност” не спря до тук. Шефът на телевизията Дидие Щосел ритуално си посипа главата с пепел в безпрецедентно извинение. Представете си на неговото място в идентична ситуация директора на някоя частна френска или германска телевизия. И ей Богу, няма как! А Дидие изведнъж се сети, че е чужденец в непонятната българска среда. Нищо, че е в България вече толкова време след шумното му изгонване от прочута лондонска банка преди години. Историята знае защо, но засега предпочита да замълчи.
Междувременно французинът успя да купи и да препродаде една малка тукашна музикална телевизия и не само. После да оглави Диема груп. Преди това да бъде в борда на директорите й и както твърдят вътрешни хора, рамо до рамо с един от скъпоценните адвокати на Делян Пеевски, известен като експерт по офшорките /му/. После да съдейства за продажбата на Диемите на шведите от MTG. Докато спечели и шефското място в групата на Нова. Да се впусне и в куп други хитри бизнес начинания с български привкус. Да е женен за българка с интересно минало /според някои жълти публикации, свързано с обятията на убития пернишки наркобос Райко Кръвта, нарочен посмъртно за екзекутор на Георги Илиев от Светлозар Костов, титаничният главен секретар на МВР при Орешарски/. И с българска тъща се прослави Дидие. Според откровенията му, тя го съветвала кой журналист става за водещ и кой да си ходи. Според запознати обаче, не само тя го съветва. И не само по силата на семейните връзки, а на рекламни и бизнес обвързаности, включително и със знакови олигарси. Имената на някои от тях личат по рекламните клипове на сирена и лафки. На други – по хазартния характер на фаворизирани продукции.
Сега обаче мосю Щосел изплака, че нещо недоразбрал. Че зле управлявал ситуацията с Чавдар Николов и се объркал с интерпретациите. Ани Цолова пък два пъти извъртя палавата видеокарикатура в знак, че цензура в Нова няма, просто бизнес и нищо лично. Но неведоми са не само пътищата Господни, но и превъплъщенията на свободното слово – според посоката на вятъра и на т.нар. корпоративна етика. За колегиалната тук не става и дума. Става дума за навеждане в търсене на индулгенции от властта. Което доказва, че в други случаи властта ги е раздавала. Естествено, не безплатно.
Вицепремиерът Томислав Дончев наскоро обяви например, че за миналата година на телевизии, радиа и вестници са раздадени около 42 млн. лв. по линия на различни министерства и техните комуникационни /евро/стратегии. Това ставало без търгове и конкурси. Но практиката щяла да бъде спряна и преразгледана в духа на новите антикорупционни пориви на кабинета Борисов 2.
И за капак на цялата карикатурна мелодрама, „Господари на ефира” организира връчване на Златен скункс на шефката на директорския борд Силва Зурлева. В знак, че уж не цепят басма никому. Включително и на тези, които им пускат сочни късове от телевизионната шоу-баница. Скунксовата сценка беше връх на сладоледа. Госпожата не напразно в разни интервюта се гордее, че лично е измислила победоносното рекламно послание за марката гръцки сладоледи: „Делта”: връх на сладоледа.
Според нейни някогашни вестникарски признания, именно така е започнала блестящата си бизнес кариера в зората на 90-те. Тогава като дясна ръка на бизнесмена от Гърция Костас Ливадас провидението я осенило с легендарната фраза. И очевидно не само с нея. Свидетели разказват, че в кабинета на Силва, в съседство с този на боса Ливадас оставала за дълго Ирена Кръстева, майката на преуспелия млад мъж Делян Пеевски. По онова време мама Ирена е била особено близка с гръцкия предприемач, твърдят същите свидетели. Но в сегашната телевизионна битност на г-жа Зурлева следите на тази култова връзка са елегантно туширани. За сметка на почти официализираната й роля в Нова тв - на буфер, комуникатор и медиатор между елитни политически и бизнес върхушки през годините. Затова в тесни кръгове е широко известно, че с Бойко Борисов я свързва 20 годишно приятелство. Дамата го изтъква, не го крие. Което не й е пречило да бъде забелязвана на опера в Лондон или във Виена в компанията на Моника Станишева, например. Не е ясно дали в качеството й на съпруга на бившия БСП лидер и премиер Сергей Станишев. Или с функцията й на преразпределител на обществени, рекламни и европари за различни медии. С тези свои финансови и кулоарни възможности Моника израстна до фактор за осъществяването на властови и бизнес комбинации от всякакъв характер. Включително и в конструирането на марионетния кабинет на Пламен Орешарски след свалянето на Борисов 1 от власт.
Но това са подробности. Както и слуховете, че Силва Зурлева си била уредила посланическо място в Гърция благодарение на средищната си роля в политико-медийните игри. Освен това, съпругът й е работил по гръцка линия като представител на военното разузнаване още при Тато. А както е известно, изградените от тогава мрежи не се разпадат. Сега обаче шансовете й професионално да прояви дипломатическите си дарби били намалели. Доказвала го острата реакция на Бойко Борисов срещу опасенията за цензура в Нова телевизия, приписвани на него. В очите на медийните интриганти това бил буквално знак за скъсване. И защо не? Борисов се слави с майсторството на резките обрати в стари дружби. Може би в това се крие част от чара му на практичен политически самец, който захвърля зад гърба си изчерпани съюзи и съзаклятия. Естествено, в името на стабилността /му/...на какво друго.
Поръчковото изпълнение на „Господари на ефира” обаче бе лишено от всякакъв чар. Задачата да препере репутацията на Нова телевизия бе очевидно спусната в отговор най-безподобния медиен скандал от последните години. Проблемът е, че вместо да го потуши, Нова се въвлече още по-дълбоко в блатото на нагаждачеството, гримирано като неподкупност. „Господарите” също си плюха на фасона на непокорни зевзеци.
На репортера Боби Ваклинов бяха спестени усилията да тича и да се поти, както обикновено му се налага в гонитба за поредната вип жертва, нарочена за наградата за гафове. Г-жа Зурлева очакваше госта си добре соанирана и готова за инсценировката в личния си кабинет. Гледката на договорения Скункс беше тъжна, придружена с нервни жестове и сухота в устата, с откровен страх в очите на госпожата, че губи благоволението на силния човек в държавата. И пак със същият двуличен лайтмотив: няма цензура, просто бизнес, нищо лично! Марио Пузо би се обърнал в гроба.
Боя се, че Борис Димовски и Радой Ралин също ще се обърнат. Последният епизод от ведомствения сериал със „свинските опашки” гласи, че Нова е поканила карикатуриста Чавдар Николов да се върне. И че напук на главната си роля в протеста срещу цензурата, той ще се върне. Очертава се римейк на още един виц от соца: „Карикатурата на карикатуриста окарикатурява карикатурата на карикатуриста”.
Да се смее ли човек? Да плаче ли? Или да обърне гръб на цялата тази помиярщина, наречена българска публичност?
Яна Михайловска
