Според информация от турския англоезичен вестник Хюриет дейли нюз от 15 април 2016 г., около 300 хиляди служители в малки и средни предприятия в Турция са загубили работата си през януари, когато бе увеличена минималната работна заплата в страната.
Общо 379 хиляди души са загубили работата си през януари, 76 хиляди от тях са жени. За специалистите по международна миграция тези данни указват тенденция към засилване на миграционния натиск от Турция към ЕС.
Подобно развитие на нещата поставя нови въпросителни по отношение на прилагането в бъдеще на постигнатите миграционни договорености между ЕС и Турция, в които на Анкара се отрежда ролята на регулатор с цел намаляване на миграционния натиск към Европа. Дори хипотетично да се приеме, че Турция би имала искрено желание да се справи с поставената от ЕС трудна задача, то евтиният труд на мигрантите от Близкия Изток и Северна Африка ще измести турските работници от пазара на труда. При либерализиран визов режим към Европа и обещание за еврочленство, голяма част от турските граждани в трудоспособна възраст ще се опитат да се установят в ЕС.
Проблемът е, че съгласно средният вариант на прогнозите на ООН през следващите години населението на Турция ще нараства с около 720 хил. души годишно, за да достигне своя очакван най-голям брой от 97 млн. души през 2060 г. Поради тези тенденции Турция също се превръща в сериозен миграционен проблем за Европа в близка и средносрочна перспектива. Ролята на демографският фактор допълнително се усложнява и поради факта, че при управлението на Реджеп Тайип Ердоган и Партията на справедливостта и развитието в периода след 2002 г. започна постепенна промяна на светската мюсюлманска република, а като политическа доктрина е наложен неоосманизма с произтичащата от него претенция за лидерство в Близкия Изток и други региони. Ако продължи процесът на ислямизация, вероятността да се осъществи високият вариант на прогнозите за ръста на населението става много по-голяма. Според него към 2100 г. населението на Турция може да достигне 135 млн. души, което ще постави Европа в още по-голяма демографска зависимост.
Съществуващият вътрешен демографски натиск върху турския пазар на труда допълнително се усилва поради настаняването на по-голям брой групи външни мигранти в Турция. Подобни процеси бързо се трансформират в миграционен натиск и големи групи турски граждани и в момента търсят варианти да мигрират към ЕС, в т.ч. и в България. Само така могат да се обяснят данните на Евростат, които сочат, че в края на 2013 в България е имало 7200 души имигранти граждани на Турция. В същото време имигрантите у нас, които са родени в Турция, са 8700 души. Това означава, че през този период у нас са се установили около 1500 души, родени в Турция. В края на 2014 г. у нас официално бе обявено, че се наблюдава ново миграционно явление за България - заселването у нас на граждани на съседна Турция, които за тази календарна година дори са били повече от броя на сирийците. Най-голямата част от имигрантите у нас, които за 2014 година са били общо 26615 души, са хора с турски паспорти, а именно 26,5 % от заселниците у нас. Това е повече от броя на сирийците, които са 22,6 % и гражданите на Русия 15,2 %.
Други европейски държави, в които през този период се наблюдава подобно имигриране от Турция, са Германия (1,42 млн.), Холандия (195,1 хил.), Белгия (98,9 хил.), Дания (32,2 хил.) и Румъния (8,1 хил.). С голяма достоверност може да се направи прогнозата, че със заселването на по-голям брой мигранти от други близкоизточни държави в Турция, тази тенденция ще се задълбочи, а пък кризата в турската икономика ще даде допълнителен тласък на този процес.
Подобна ситуация поставя нови изисквания при гарантирането на миграционната сигурност на ЕС, в т.ч. и на България. Проблем, над който нашите политици е добре своевременно да се замислят.
Д-р Спас Ташев, ИИНЧ при БАН
