МВР и прокуратурата взеха да ни „къпят” като за световно. Признават го самите ченгета, които на техния си оперативен език означа, че ни „лъжат” както си решат.
Може и да ни взимат за будали, кой знае. Информацията, че прокуратурата е пуснала на свобода шефа на Фонда за лечение на деца Павел Александров срещу 20 бона, на обикновените хора вероятно нищо не говори. На практика нито един от уличените в организирана престъпна група служители не остана зад решетките. Юристите веднага съзряха зад това неща, които не говорят в полза на разследващите. Обичайно при скандални случаи като този с Фонд, държавното обвинение задържа обвиняемите за 72 часа, а после съдът решава дали уличените трябва да останат на топло за постоянно. Едва при гледането на мерките се разбира колко годни доказателства са събрани срещу задържаните лица и дали не става дума за поредната поръчка за разчистване на политически или бизнес сметки.
В случая подобна възможност не ни се даде, което само по себе си автоматично събуди подозрение, че прокуратурата не е искала да се разберат всички тези съществени детайли от работата й. Озадачаващо е, че държавното обвинение лиши съда от преценка относно мерките. При това положение не са за пренебрегване догадките, че разследващите са се уплашили да не би Александров да вкуси свободата срещу най-леката мярка –подписка, а с това тезата на обвинителите, че са спипали голяма банда, да се сгромоляса с гръм и трясък. Вероятно на разследващите още им държи влага от случая с „кървавата” Иванка, искала да избие семейството си до 9-то коляно. Както в онзи виц се оказа, че филмът не е шведски, а съветски и т. н.
МВР и държавното обвинение от край време ни разиграват екшъни, за което след това всички плащаме. Десетки хиляди евро ще дадем всички ние от джоба си за изцепките на зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов, който обичаше като шеф на МВР да се пъчи пред камерата с поредния зрелищно разигран „успех” на ченгетата. Много хора, оказали се после невинни, бяха извлечени от леглата им с гръм и трясък по нощите и то пред ужасените погледи на децата и жените им. Други бяха снимани в унизителни пози и показани на обществото за да ги линчува както то си знае. МВР пикчърс продължи с пълна сила и по времето на Цветлин Йовчев. Заради тримата „убийци” на Делян Пеевски на бойна нога беше вдигната цялата журналистическа гилдия, за да отрази „грандиозния” успех на ченгета и прокурори, „дръзнали” да разкрият сериозният политически заговор. Той пък набързо взе, че се спихна като балон. Сценаристите на шоуто се скриха в миша дупка, когато разбраха, че номерът им няма да мине. Аналогичен сюжет се разигра и при атаката срещу КТБ. Още преди да се струпат силите на полицията пред банката и офисите й, тайнствен глас се обаждаше на главните редактори на медиите, за да насочат репортерите си в правилната посока. Филм достоен за „Оскар” демонстрираха държавните обвинители с прословутото тефтерче на Филип Златанов. Съвсем избирателно от него бяха показани отделни страници с имената на неудобните по това време хора. Други, на които фигурираха инициали, като Д.П. например, бяха тактично прикрити.
И сегашната ситуация не е по-различна. При акцията на ГДБОП във Фонда, на публиката бяха пробутани снимки с юбилейни монети, придружени със сертификатите за тях. На фотосите ясно се виждат и два жълти часовника, за които трябва да се досетим, че са златни. Очевидно е, че разследващите прибягват до тези снимки, за да ни убедят, че Павел Александров не е за харесване, защото тъне в охолство. Дали тези факти имат изобщо някакво отношение към делото, тепърва предстои да се разбере. Ако шефът на Фонда е нарушил законите на страната и се е позволил да трупа богатство на гърба на човешката трагедия, със сигурност трябва да си понесе последствията. Спор за това изобщо няма, но от ден страховете на хората са свързани главно с това, че Цветановщината може да се е възродила и да ни помете с нова сила.
Проблемът е, че службите ни многократно се издъниха с информацията, която ни пробутват. Първо ни описват, че са стигнали до потресаваща престъпна банда. После се оказва, че се касае или за кокошкари или за съвсем невинни хора. Докато се разбере истината, обаче съдбите на много от тях буквално рухнаха. Подозрения към сериозните разкрития ще има винаги, докато живеем с усещането, че МВР, ДАНС и прокуратурата не са нищо друго освен организирана група, която много често престъпва закона в името на това да докаже, че само тя е права.
Екип на Фрог
