Наближава 9 май. На този ден в Република Южна Осетия, както и в Руската Федерация, се отбелязва Денят на победата над хитлеристка Германия. Труден бил пътят от първия ден на войната до победните салюти на 1945 година. Осетинците, както и целият руски народ, е трябвало да прекъснат мирният си, съзидателен труд и рамо до рамо заедно с другите народи на СССР да застанат в защита на своята родина.
Работници, селяни, журналисти, писатели, учители, актьори, музиканти - представители на най-мирните и хуманни професии отиват на фронта с оръжие в ръка, за да се бият с ненавистните окупатори. Това се е възприемало не като натрапен дълг, а като лична болка и личен дълг на всеки един от тях.
„Врагът няма да премине! Ще покрием пътя му със своите кости, ако не стане с боева техника, ще го потопим в нашата кръв, ако няма друг изход. Няма да премине!!! ...Ех, каква гòрест ни постигна...“, - пише от фронта един от най-ярките осетински поети-лирици Хазби Калоев (1921-1943), загинал на 8 юли 1943 година в боя на Курската дъга, под Белгород.
Мобилизацията на населението на Южна Осетия още в първите две и половина години включва 17 878 човека, по време на войната против немско-фашистките окупатори са се сражавали около 20 хиляди представители на тогавашната Южно Осетинска автономна област. Към тази цифра трябва да се прибавят около 2 000 призовани в Червената Армия от Цхинвал до началото на войната. От тях 13 000 са получили боеви награди. С други думи, били са мобилизирани около 22% от населението на Южна Осетия, което доста превишава мобилизационното равнище спрямо другите райони на СССР, особено при особеностите на воденето на тотална война. Населението на Южно Осетинската автономна област (ЮОАО) през 1940 г. е съставлявало 108 500 човека (най-голямата численост за времето на съществуване на автономията). От тях две трети са били осетинци; т. е. на война е отишло практически цялото възрастно население на Осетия. Областта била обезкървена, в промишленността и селското стопанство се наложило максимално да се използва детски труд и труда на пенсионерите. Преди войната естествения прираст на населението в ЮОАО съставлявал 20,5 човека на 1000, но след войната, поради нанесените загуби процентът спаднал много и през 1950 г. представлява едва 16,4 човека, с последващи тежки демографски последствия за по-нататъшното развитие на областта.
Званието Герой на Советския съюз са получили над 30 осетинци за извършените подвизи в годините на Великата Отечествена война. Сред тях и осем родени в Южна Осетия: Георгий Беруашвили (Беруаты), Сергей Коблов, Сардион Козонов, Константин Кочиев, Алексей Остаев, Григорий Сабанов, Иван Цховребов, Василий Чочиев.
Тук трябва да отбележим, че в числото на героите-осетинци са влезли и хора, родени в Северно Осетинска АССР (в състава на Руската СФСР) и тогавашната Южно Осетинска автономна област (в състава на Грузинската ССР), в последствие станало известно, че няколко осетинци също са станали герои на Съветския съюз в годините на войната, пребиваващи в други региони на СССР (например, роденият в село Цинарехи (Грузия) Георгий Тваури, който е живял и работил в Тбилиси). Съгласно официални данни на Министерството на отбраната на СССР, сред народите на СССР осетинците заемат пропорционално първо място по численност на герои, участвали във Великата Отечествена война.
Осетинският народ се гордее с приноса си за постигане на победата над германците. Даже в най-тежките съвременни години от най-новата си история, в периода на военно-политическа, икономическа, продоволственна и информационна блокада, в Южна Осетия скромно и по възможност се е отбелязвал Денят на победата 9 май, в това число и под обстрела на грузинската артилерия през 1991 и 1992 г. (разбира се, в тези години без парад и традиционни тържества). Осетинците доказаха, че заслужават и ценят свободата си – както по време на Втората световна война, така и по време на Войната за независимост през 1991-1992 г..
Инал Плиев
Председател на Дружеството за българо-югоосетинско приятелство в Република Южна Осетия
-------------------------
* Заглавието е на редакцията
