„След десетилетията на официални празнични отбелязвания на Първи май у нас сега, в условията на масови нарушения на трудови и социални права, на засилена експлоатация, Първи май е не само празник, но и повод за протести в защита на труда”. Това заяви зам.-председателят на БСП Янаки Стоилов в декларация от името на парламентарната група.
Според него, през последните години България се е утвърдила на първо място в ЕС по бедност сред младежите, работниците в предпенсионна възраст, както и пенсионерите. Той подчерта, че над 1,2 млн. пенсионери са под прага на бедността, около 460 000 от работещите са бедни, от които повече от 200 хиляди са на минимална заплата. „Около половината от българското население живее в бедност или в риск от бедност. Един на всеки петима българи е относително беден, т.е. преживява със 60 на сто от средния национален доход на човек”, каза още Стоилов.
По неговите думи, отново са актуални проблемите за 8-часовия работен ден, за междуседмичната почивка, за условията на труд, за защита на живота и здравето на работниците. Народният представител подчерта, че в България е висок делът на сивата икономика и на непълно декларирания и заплатен труд. „Експлоатацията на труда в България е сред основните причини за задълбочаване на бедността и неравенството, за голямата емиграция на хора в трудоспособна възраст”, допълни зам.-председателят на БСП. Стоилов представи данни, според които БВП на човек от населението по паритетни цени у нас е 2,4 пъти по-малък от средния за Еврозоната, а средната заплата – 4,8 пъти по-ниска. „Затова ние настояваме за промяна на модела на разпределение на националния доход и за догонване на трудовите възнаграждения спрямо производителността на труда”, категоричен е той.
Янаки Стоилов подчерта, че неравенствата в света днес достигат небивали, опасни размери. „Един процент от население буквално противостои на останалите 99 %. По-малко от сто души притежават богатство колкото половината от цялото население на планетата”, посочи той.
„Ние искаме достоен живот чрез достоен труд. Младите хора искат не просто да оцеляват, а да намерят възможности за просперитет и развитие в България”, каза още Стоилов и припомни думите на Георги Кирков: „Гордо знамето развейте, иде, иде веч деня. Друга песен да запеем, песен, песен на труда!“
Стоилов припомни, че на Първи май 1886 г. в САЩ профсъюзите организират масова национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на 8-часов работен ден. „Най-големи са демонстрациите в Чикаго. В следващите дни полицията и частни охранители стрелят срещу тях. На свикания на 4 май протест срещу насилието е извършена провокация, в резултат на която има убити и ранени”, разказа народният представител. Той обясни, че това дава повод няколко анархисти да бъдат осъдени, част от тях на смърт. Години по-късно те са оправдани като невинни.
„Дали заради застраховка от разширяване на социалистическата идея или защото американците са имали вече подобен празник (от 1884 г.), в Канада и САЩ в днешно време Labor Day се празнува първия понеделник на септември”, коментира той.
Стоилов посочи, че в България първите манифестации на Първи май са от началото на 90-те години на ХІХ век под ръководството на социалистите. „Въздействието на тези прояви през следващите десетилетия е толкова голямо, че в навечерието на Първи май 1936 г. правителството прави неуспешен опит да постави под свой контрол провеждането на празника, като обявява международния ден на работническата солидарност за „патронен празник на националното българско работничество“. Денят влиза в официалния календар на България през 1939 г.”, допълни още той.
Пълният текст на декларацията:
Д Е К Л А Р А Ц И Я
на ПГ на БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ - ЗА ПЪРВИ МАЙ
Отново сме пред Първи май – денят на труда и на международната работническа солидарност.
На Първи май 1886 г. в САЩ профсъюзите организират масова национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на 8-часов работен ден. Най-големи са демонстрациите в Чикаго. В следващите дни полицията и частни охранители стрелят срещу тях. На свикания на 4 май протест срещу насилието е извършена провокация, в резултат на която има убити и ранени. Това дава повод няколко анархисти да бъдат осъдени, част от тях на смърт. Години по-късно те са оправдани като невинни. На паметника им днес са изписани последните думи на един от тях: „Ще дойде ден…“.
Дали заради застраховка от разширяване на социалистическата идея или защото американците са имали вече подобен празник (от 1884 г.), в Канада и САЩ в днешно време Labor Day се празнува първия понеделник на септември.
През 1889 г. в Париж ІІ Социалистически интернационал, по предложение на американската делегация, приема резолюция за честването на Първи май. В следващите години, тези отбелязвания се разрастват в Европа и Америка.
В България първите манифестации на Първи май са от началото на 90-те години на ХІХ век, напълно в крак с работническите и синдикални движения в Европа. Те преминават под ръководството на социалистите. Въздействието на тези прояви през следващите десетилетия е толкова голямо, че в навечерието на Първи май 1936 г. правителството прави неуспешен опит да постави под свой контрол провеждането на празника, като обявява международния ден на работническата солидарност за „патронен празник на националното българско работничество“. Денят влиза в официалния календар на България през 1939 г.
В края на 20-те години на ХХ век правителството в Германия забранява демонстрациите на Първи май, но комунистите не се съобразяват с тази забрана. При последвалите сблъсъци загиват десетки демонстранти. Разривът между социалдемократите и комунистите довежда до „кървавия май“, който отваря място във властта на нацистите. Това е поука, че разединението на тези, които са свързани с труда, дават път на други сили.
След десетилетията на официални празнични отбелязвания на Първи май у нас сега, в условията на масови нарушения на трудови и социални права, на засилена експлоатация, Първи май е не само празник, но и повод за протести в защита на труда.
През последните години България се утвърди на първо място в Европейския съюз по бедност сред младежите, бедност сред работниците в предпенсионна възраст, бедност сред пенсионерите (над 1,2 млн пенсионери са под прага на бедността) и най-много работещи бедни. Около 460 000 от работещите са бедни, от които повече от 200 хиляди са на минимална заплата. Безработицата, въпреки и намалена, остава в рамките на 10%.
Около половината от българското население живее в бедност или в риск от бедност. Един на всеки петима българи е относително беден, т.е. преживява със 60 на сто от средния национален доход на човек.
Отново са актуални проблемите за 8-часовия работен ден, за междуседмичната почивка, за условията на труд, за защита на живота и здравето на работниците. Някой от тях дори загиват на работните си места.
В България е висок делът на сивата икономика и на непълно декларирания и заплатен труд.
Експлоатацията на труда в България е сред основните причини за задълбочаване на бедността и неравенството, за голямата емиграция на хора в трудоспособна възраст. БВП на човек от населението по паритетни цени у нас е 2,4 пъти по-малък от средния за Еврозоната, а средната заплата – 4,8 пъти по-ниска. Това трябва да бъде сериозен призив към българския капитал да придобие европейски облик и да осигури в кратки срокове по-високо заплащане на труда. Това е и призив към държавата за много по-ефективен контрол и много по-голяма съпричастност в икономическия живот. Затова ние настояваме за промяна на модела на разпределение на националния доход и за догонване на трудовите възнаграждения спрямо производителността на труда.
Неравенствата в света днес достигат небивали, опасни размери. Един процент от население буквално противостои на останалите 99 %. По-малко от сто души притежават богатство колкото половината от цялото население на планетата.
Ние искаме достоен живот чрез достоен труд. Младите хора искат не просто да оцеляват, а да намерят възможности за просперитет и развитие в България.
Затова днес отново с думите на Георги Кирков, трябва да подемем нашата „дружна песен“: „Гордо знамето развейте, иде, иде веч деня. Друга песен да запеем, песен, песен на труда!“
