Според православната традиция на този ден се прекланяме пред паметта на починалите. На Велика Събота след страданията и мъчителната си смърт, Исус бил свален от кръста. Двама от най-верните му последователи – Йосиф Ариматейски и Никодим – достойни мъже с име във влиятелните кръгове на йерусалимското общество, се погрижили за погребението на тялото Христово.
За това Йосиф поискал разрешение лично от Пилат и го получил. Според евангелските предания двамата следовници го обвили в плащеница, напоена с благовонни масла и миро и положили в гробницата на Йосиф Ариматейски, която последният бил поръчал да издълбаят в скалите за собственото му погребение.
По библейската притча, след смъртта на кръста, духът на Исус отишъл в ада и там разбил оковите, за да открие отново за хората пътя към рая. Този акт символизира милостивото всеопрощение, любовта и човеколюбието на Сина Божий.
Сппоред православната традиция на този ден се прекланяме пред паметта на починалите. По стар обичай жените преливат вино и вода на гроба и прекадяват с тамян. Подобно на Задушница, се раздава хляб и варено жито, а също и боядисани яйца. Месят се и се пекат козунаците, приготвят се агнешките гозби. А тези, които са пропуснали вапцането на яйцата в четвъртък, ги боядисват в утрото на Великата събота.
