В разкрачено положение е поставен президентът Плевнелиев. Много е важно решението му за Изборния кодекс. Ако той наложи вето на изборните промени, това ще означава твърдо потвърждение на политическите му позиции, които не винаги са като тези на управляващите. Ако няма вето, то тогава ще стане ясно, че начело на държавата е един слаб и безволев президент.
Мнението на повечето политолози е, че Плевнелиев ще наложи вето.
Преди ден Плевнелиев каза, че до няколко дни ще обяви решението си дали ще наложи вето на промените в Изборния кодекс. Той информира, че в момента се осъществяват задълбочени консултации с юристи и експерти по конституционно право. До два-три дни екипът ще му докладва и след обсъждане ще излезе с крайно становище. „Ако има вето, то ще е по-конкретни текстове с ясни аргументи”, подчерта Плевнелиев.
Единственият ход на президента Росен Плевнелиев е, да наложи вето върху противоконституционните промени в Изборния кодекс (ИК), заяви пред БНР Татяна Кристи, политически анализатор, доскоро управляващ анализатор в Института за изучаване на конфликтите, идеологиите и политиките в Университета в Бостън, експерт по Русия и Източна Европа.
Промените направиха за някои българи зад граница гласуването много трудно, а за други – невъзможно, уверява тя. Според Кристи, промените в ИК са мракобеснически. По думите й, те задръстват избирателната система и не обслужват никого.
Кристи коментира промените след протестния Великден на българите зад граница, които украсили яйцата си с надписи: „Вето“ и „Стига трИКове“.
Припомня ме най-важните решения и промени на парламента за Изборния кодекс.
В парламента преди ваканцията бе прието гласуването да е задължително, но мерките срещу негласувалите на практика се отлагат с поне десетилетие. По предложение на Цецка Цачева изтриването от списъците ще се случва чак след неявяване на два поредни национални избора от един и същ тип (например президентски). Отпаднаха и предложения за активно регистриране преди всеки вот.
Ще има опция "Не подкрепям никого". Парламентът прие, че тези бюлетини са действителни, но няма да се броят за изчисляване на бариерата за влизане в парламента. На практика това означава, че бюлетините, отбелязани с "Не подкрепям никого", ще имат същата тежест като сгрешените или белите бюлетини, но ще се "броят" в друга купчина.
Забранява се формиране на местни коалиции. Местни коалиции ще могат да се формират, но те трябва да носят имената на партиите, които ги формират. Според ГЕРБ така ще е ясно кой стои зад съответните местни обединения, а не корпоративни интереси да се крият зад имена като "Бъдеще за Несебър" например.
След силен обществен натиск предложението за забрана за оповестяване на резултатите от социологически проучвания през цялата предизборна кампания
отпадна и забраната остава само за деня за размисъл и в изборния ден.
Депутатите гласуваха с голямо мнозинство предложение на Михаил Миков за пълна отмяна на правилото референдум и избори да се провеждат по едно и също време. По-рестриктивното правило не бе подкрепено от комисията. Впоследствие, за да докаже, че не се страхува от евентуална конкуренция от страна на Слави Трифонов, премиерът Борисов предложи решението кога да се провежда референдума да бъде взимано от президента.
Имаше предложение за създаване на специален многомандатен избирателен регион "Чужбина", в който да бъдат номинирани и избирани кандидати с гласовете на българската диаспора. Изненадващо предложението отпадна с почти пълно мнозинство (с изключение на депутатите от РБ, които го подкрепяха) в зала.
След редица отворени писма и протест на граждани на срещата при Цецка Цачева представителите на управляващите партии договаряха да се сложи горна бариера за създаването на секции - до 50 секции в страна. Но и това предложение отпадна в последния момент и парламентът остави старите правила - секции се създават в това населено място, от което бъдат изпратени 100 заявления на граждани.
