Логично е президентът Росен Плевнелиев да наложи вето над промените в Изборния кодекс, за да даде възможност на парламента да погледне в цялост и да преосмисли някои от текстовете, които бяха приети малко на крак. Тази позиция застъпи пред ”Правен свят” Екатерина Михайлова, преподавател по право и дългогодишен политик.
Преди дни президентът обяви, че текат консултации с юристи и експерти по конституционно право и че текстовете се проверяват един по един дали не противоречат на Конституцията.
"Ветото не е задължително да бъде налагано по съображения за конституционосъобразност, а по политическа целесъобразност. Президентът в случаите, в които вижда проблем, има право да се обърне към парламента и това е една от основните му възможности да влияе към политиката в държавата. Това е политическо решение", напомни Михайлова.
Посочи, че ветото дава възможност още веднъж парламентът да прегледа текстовете, които е приел през мотивите на ветото. "Нерядко политическите сили влизат в диалог след вето и постигат едни по-добри редакции на законовите текстове", обясни Михайлова и подчерта, че при това положение ветото над измененията в Изборния кодекс е логично.
Тя открои като един от най-спорните моменти в промените въвеждането на задължителното гласуване. "Дори систематичното тълкуване на главата с основните права и задължения в Конституцията, показва, че избирателното право е право, а не задължение", обясни Михайлова. И подчерта, че за да се превърне едно право, и то от категорията на неотменимите, в задължение, трябват промени в Конституцията.
"Ако проследим историята на избирателното право, ще установим, че тенденцията е от задължение то да се превръща в право, а не обратното. Даже страните, които имат задължително гласуване вече на практика го прилагат като право, защото санкциите за неизпълнението му, не се изпълняват", каза Михайлова.
Тя подчерта, че самият вид на санкцията - изваждане от избирателните списъци, също поставя въпроса за конституционосъобразността на промените. "Това не е активна регистрация. В първия вид на текста, когато се предвиждаше това да става само след едно негласуване, се почувствах лично обидена. Имаше случай да не гласувам и това беше моят протест срещу това, което ни предлагат политиците", призна дългогодишният политик. Изтъкна и един чисто практически проблем - как точно ще се справи администрацията с изваждането на негласувалите на два последователни еднакви по вид избора от списъците. "Сигурно ще има много грешки", прогнозира Екатерина Михайлова.
