Армейската Програма 2020 е нереалистична, с променящи се параметри и изместване на плановете с 4-6 години. Развитието на сухопътни войски е в празните обещания на министър Ненчев. Парите за основните въоръжения са на ръчно управление от премиера, чрез министъра на финансите. ”Съвместната охрана” на българското небе е заявка за закриване на ВВС. Това казва разузнавачът бр. генерал от резерва Валентин Цанков ден преди 6 май.
- Г-н генерал, вие сте били аташе по отбраната в САЩ и Великобритания. Като човек запознат с плановете за отбрана в тези държави, как бихте коментирали в навечерието на 6 май и празника на армията Програма 2020 за превъоръжаване, която бе приета от кабинета Борисов 2 като наследство от служебния кабинет. Не е ли тя обречена от самото начало , поради липса на реализъм в нея?
- Така е. Правилно казахте за Програма 2020 – нереалистична, с непрекъснато променящи се параметри и изместване на плановете към бъдещето – с 4-6 години. Засега. По-нататък може и с повече. И това не е защото хората в униформа не искат да има превъоръжаване, а защото процесът на отбранително планиране е изкривен, в дадени периоди с нулеви стойности именно в областта на превъоръжаването, а в други периоди с числа, очевидно надхвърлящи възможностите на държавата. В момента сме именно в такъв период. Големи планове – малки възможности. Този процес, обаче, е в ръцете на политическите лица в МО. Оттам идват и голите обещания, които се дават на политическо ниво в НАТО. Оттам идва и недоверието към България. Нямаме и наследственост в отбранителното планиране, осигуряване на плавно и планомерно развитие. Тогава би имало успех и развитие. Затова днес продължаваме да разчитаме на морално и физически остаряла бойна и поддържаща техника. Това е обезкуражително и унизително за хората, които работят пряко в осигуряване на националната сигурност.
- Според вас не се ли подценяват Сухопътните войски, след като в предвидените от правителството пари се включват два патрулни кораба, изтребители и почти нищо за пехотата?
- Развитието на Сухопътни войски е само в празните обещания на министъра на отбраната. На международна конференция за превъоръжаване на СВ с нова бойна бронирана машина, организирана от Асоциация на съхопътните войски и Командването на СВ (15.03.2016 г.), чухме поредното обещание и уверение от министъра за отпускане на средства за стартиране на този важен проект. Седмица по-късно министър-председателят опроверга твърденията. Кухи планове и несериозни приказки не дават резултати, както знаете. Нашият случай е такъв.
- Как ще коментирате думите на бившия военен министър Бойко Ноев, който съзря корупционни мотиви в тези проекти?
- Не съм чул конкретни данни или сведения за корупция от г-н Ноев, но мисля, че без особен анализ на събитията около организирането на тези сделки, както и внезапните промени в концепцията, са свидетелство, че там нещо не е наред.
- Да не излезе и този път, че обещанието не е като даването. Армията доста е страдала от обещания на политиците през годините. Има обещания , а бюджетът от години не е по изискванията на НАТО?
- Бюджетът за 2016 г. изглежда доста по-нормален. Надявам се, че догодина по това време, от позицията на изминалата 2016 г., няма да имаме друга картина. Основания за потвърждение на тази теза и очакване колкото искате. Впрочем не знам дали знаете, че парите за основните въоръжения са на ръчно управление от премиера, чрез министъра на финансите. Когато, и ако той реши, ще бъдат похарчени. Министърът на отбраната не разполага с тези пари. Другото, както казвате Вие, е, че обещанието не е като даването.
- Къде е ролята на генералитета и висшия команден състав в решаване проблемите на армията. Много хора са склонни да ги обвиняват в мълчание и конформизъм. Като че ли единствено командирът на ВВС генерал Румен Радев от време на време «дърпа юздите « на Николай Ненчев. Тези дни пак заяви, че не е съгласен чужди самолети да пазят небето ни?
- В този вид Законът за отбраната и въоръжените сили е отредил на военнослужащите, в това число и на висшия команден състав, да мълчат и да приемат всичко, което политическото ръководство на държавата нареди. Единственият лост за въздействие от страна на генералите, освен документално, по команден ред да докладват (което те без съмнение правят) е да си подадат рапорт за напускане, ако не са съгласни с нещо. Това в личен план за много от тях не е решение и затова се създава впечатлението за конформизъм. Нещата биха добили друг изглед, ако системата за отбрана на държавно ниво се ръководеше от компетентни и диалогични хора, с ясни цели и патриотични подбуди. Тогава ще има и пълна подкрепа от страна на военните.
А това със „съвместната охрана“ на небето над България е пряка заявка за закриване на българските ВВС. Защото „съвместният“ елемент бързо се обръща в единствена възможомост чужди самолети, та било то и съюзнически, да поемат изпълнението й. Затова и във ВВС не са съгласни. И правилно. И аз, и всички воини от запаса и резерва ги подкрепяме безусловно.
- Г-н генерал, не може да се отрече, че в света се води хибридна война. Води ли се такава и срещу България? Вие сте били през цялата си служба военен разузнавач. Работят ли в служба «Военна информация» по въпроса?
- Ако се вгледаме в същността и белезите, по които се отличава този тип междудържавно поведение, ще стигнем до извода, че под слънцето няма нищо ново. Това винаги е съществувало. Тази комбинация от различни средства за влияние, натиск, овладяване, завоюване и т.н. никога не е бил само с чисто военни средства. Просто на днешно време някой успя да формулира този процес и да му даде ново име „хибриден“. България, както и всяка една друга страна, е била и е цел на интереси и на други страни. Ние няма как да сме извън полето на интереси на глобални и регионални играчи. Но да се говори за „война“, това е елемент на прозрачна пропаганда и манипулация на лично заинтересовани хора в България. Само погледнете кой говори за такава война и ще си изясните много бързо ситуацията. А за това дали в служба „Военна информация“ работят по въпроса, да, не се съмнявам. Те са длъжни да правят този анализ и обективно да информират, ако страната ни по някакъв начин се засяга.
- Какво трябва да се направи, за да тръгне напред Българската армия и достигне тя своята сила от преди двадесетина години. Уж сме в НАТО, а армията ни е по-слаба и неосигурена.
- И най-елементарната и оптимистична прогноза не показва възстановяване в такъв обем на военните способности, с които разполагаше България преди 20-25 г. Аз считам, че не е и нужно, освен, че е невъзможно. Друг въпрос е дали родните политици ще осъзнаят напълно ролята на армията, необходимостта от планомерното й развитие, и внедряването на високи технологии. Тогава и численият състав на армията няма да е такъв съществен фактор.
- Г-н генерал, кой е най-големият военен парад след възстановяването им в годините на прехода, за който си спомняте на 6 май?
- Честно казано, нямам спомен да е имало голям парад в този период. Знаете, че парадите са форма за повдигане на самочувствието на една нация, за нейната значимост, демонстрация на мощ. А военната мощ е и белег за икономическо развитие и възможности. Така че тук изненада няма. В периода, който визирате, вечният надостиг на финансови средства е парирал намерения за големи паради.
- Пародия ли са военни паради с два-три вертолета и десетина пеши блока?
- Да, аз считам, че са пародия. Самите военни не заслужават включването има в такъв тип демонстрации на „мощ“. На парадите, както е в други страни, обикновено наред с известната на обществото техника се показва и такава, която е ново поколение, новозакупена или в краен случай модернизирана. Ние какво да покажем? С какво да се „похвалим“? Такива паради нямат ли обратен, деморализиращ ефект? Стигна се до откровени подигравки от страна на недоброжелатели, а и не само от тях.
- Какво да пожелаем на войниците на България, в страната и извън нея, по случай Деня на българската армия?
- Да са живи и здрави и да очакват по-добри времена.
Интервю на Красен Бучков
