НАРОДЕН ГЛАС

Скандалите, които предизвикаха промените в Изборния кодекс, основателно разбуниха духовете на българите, живеещи зад граница. Събрахме мненията на успели наши сънародници, които, макар и далеч, не са престанали да се вълнуват от съдбата на България и случващото се тук. Все още...

Яна Фишер, българка в Цюрих, ръководител на софтуерен проект в голяма компания: Ние българите зад граница сме информирани за това, което става в България, и фактът, че не сме си хвърлили паспортите, означава, че то ни засяга, и държим на правото си на глас. Това, което става обаче, е идеален начин да престанем да се чувстваме равноправни българи. Ограниченията сега гарантират само това, че броя на гласовете ще намалеят, а с това България нищо не печели. Или? Единствено показва, че нашите парламентаристи не проявяват компетентност. И сега нещо конкретно: ако закрият секцията ни тук, в Цюрих, ще се загубят поне 2000 гласа на българи от северна Швейцария и южна Германия. Никой от нас няма да се вдигне да ходи до Берн. Това ли е целта в крайна сметка, пита Яна Фишер.

Анели Младенова, директор по превенция, качество и околна среда в частна френска компания, Франция: Аз съм обикновен български гражданин, от 23 години във Франция, който няма претенции да разбира политиката в България, но не мога да не отбележа, че възможностите ни за гласуване са доста ограничени от години и поради това много българи в чужбина не гласуват. Основен проблем е географската отдалеченост, ако не живеем в Париж. Само от няколко години се създаде секция в Марсилия, в други градове вероятно също има, но не съм се интересувала (далече са от местоживеенето ми). За мен има по-съществени въпроси : каква е българската политика за федериране на българите от страната и чужбина? Къде са заложени правата на българите в чужбина на държавно ниво: права за участие в политическия живот (в кодекса горе-долу), право за изучаване на роден език зад граница, право на съдебна защита, право за изповядване на религията, право на здравни осигуровки и социални права... Има частична информация за последните. В момента на практика се ограничава ограничението за гласуване. Но както казах, за мен въпросът е по-глобален и очаквам позитивна комуникация от държавници за правата на българите в България и по света. Гражданската дестабилизация не е в ничия полза.

Светлана Драгнева, вицепрезидент на Асоциацията на българите в Украйна: Политиката към българите в чужбина трябва да е приоритетна за държавата. Имайки предвид големия брой българи н чужбина, ограничаването на правото им да гласуват е в разрез с тази политика. Въпросът трябва да се обсъжда много широко и държавните институции, от които зависи, би трябвало положително да решат проблема.

Симеон Гаспаров, журналист и писател, САЩ: Проблемът не е в българите зад граница, а в българите в България, които купуват и продават гласове. От там трябва да се започне! Да, аз често съм си мислил редно ли е някой като мен например, който е живял 20 г. извън България да има по-добра представа за това какво става в България, отколкото някой, който живее всеки ден там. Имам ли право, аз който живея в САЩ, с моя глас да определям бъдещето на децата на хората, които живеят, борят се да оцелеят там? Но редно ли е също така политически партии в България да използват хората от гетата да гласуват под строй за тях, вследствие на което нова вълна от имигранти да напусне България? Решението на този проблем няма да е лесен, но ако се започне с отрязването на метастазите на тази порочна практика с купуването на гласовете, корупцията, която вече не прави на никому впечатление и още куп други неща, може да се стигне дотам нещата да се нормализират. Може и да се вземе компромисно решение - или гласуването да стане задължително за всички или български граждани, които са живели през последните 15 г. например повече от шест месеца извън страната или Европейския съюз да си запазят гражданството, но да не гласуват. Разбира се, това го споделям само като предложение, съвсем спонтанно, просто, за да се тръгне нанякъде в решаването на този проблем. Но той няма да се реши докато не се спре веднъж завинаги с купуването и продаването на гласове в България!

Кирил Шаров, български лекар в Цюрих, Швейцария: Според мен проблемите с изборния кодекс имат няколко аспекта. Първо - обидно е да бъдеш дискриминиран от своите, независимо къде си, откога си някъде и защо си там, а не в България, коментира за Фрогнюз д-р Кирил Шаров, български лекар в Цюрих, Швейцария. Тези промени няма да сплотят българите, а ще създадат още една разделителна линия в българската популация - живеещи и "страдащи" в България и "избягали от Ада". И преди гласуването в чужбина беше свързано с един загубен ден. Аз съм чакал с часове в Мюнхен, за да гласувам. Сега, на практика, това става невъзможно. Колко души могат да минат физически в този ден през дипломатическите представителства? Това е поредната "тъпащина" на българския политик или поне на неговия обобщен образ, изключения има, слава Богу, доказал с годините какви ли не качества, включително и често също липса на интелект. Вместо държавата да води пробългарска политика, да се опита да подкрепя българските малцинства, да дава сигурност и да работи за Българска доктрина, отново сме свидетели на събития от "политикантска селска вечеринка". Второ обаче - наистина, много от тези, които живеят в чужбина, в голяма степен дори и не се интересуват от България. Те не биха гласували и ако живеят в България. Такова е нивото на политическата ни култура и на обществено развитие в тоя труден за България момент, за жалост. "Държавата" трябва да анализира този факт и да търси решения на проблема, а не да го задълбочава още повече. Разбираем е негативизмът на живеещи в България, че секциите в чужбина се плащат с данъци на български данъкоплатци. Но с такива пари и много по-често от един път на четири години се плащат и "по-абсурдни" неща. С такива пари се плащат и българските мисии по света. А живеещите в чужбина имат и несъзнателно мисията да представят България, за добро или за лошо. Трето - тези промени имат определено някаква цел! Ако целта е да не гласуват български граждани, живеещи в Турция, то това първо няма да бъде постигнато, защото Турция граничи с България, а турците са показали, че са по-организирани от нас, българите, а освен това такива промени, стремящи се да изолират една конкретна група български поданици, са криминални, абсурдни и опасни. С две думи, това е поредната абсолютно недообмислена безумна активност на законодателната власт. Законите трябва да се пишат от най-мъдрите и добронамерени в държавата, а не доста често от една група, напомняща шайка провинциални (не се визира регионален произход, а по-скоро ретроградна енергия и схлупени хоризонти) еснафи със съмнителна репутация и често липсващо солидно образование, а дори и възпитание, поне по моите представи за това, заявява д-р Шаров. Нека думите ми да не бъдат приемани като абсурдно обобщение и опит за обида, също не и лично!

Иван Карчев, продуцент във Виена, Австрия: Абсолютно безсмислено е да се въвежда задължително гласуване и паралелно с това да се ограничават възможностите на българите зад граница да изпълняват това свое задължение. Отделно от този фарс, битува мнението, че емигрантите не е редно да гласуват, защото нито плащат данъци в България, нито са толкова добре запознати с вътрешнополитическия живот. В ерата на интернет и он-лайн медиите всеки, който се интересува от някаква тема, е добре информиран. Това важи с пълна сила и за хилядите емигранти, които живеят извън пределите на родината си – те са отлично информирани. В лицето на чуждестранните медии те дори имат допълнителни източници на мнение и нови гледни точки. Пренебрегвайки икономическата страна на въпроса, не трябва да забравяме, че мигрантите оставят зад себе си семейства, роднини и приятели. Да се твърди, че всички те не се интересуват от политическите събития в страната и своето бъдеще е пълен абсурд. Със същия успех може да се твърди, че хъшовете в Браила са били апатични към ситуацията в родина им. Смятам за погрешни опитите на политиците да ограничат възможностите за гласуване в чужбина. Това би съдействало допълнително за раздялата на обществото в две класи и допринесло за разширяване на пропастта между българите зад граница и техните сънародници в България. Остават само няколко години, докато хиляди българи в Европа получат правото да получат гражданство в страните, където работят. Сега е моментът да си зададем въпроса, каква част от тях ще направят тази крачка, огорчени и отблъснати от държавната политика на България спрямо тях. Във връзка с това смятам за правилно не само създаването на условия за улеснено гласуване, ускореното включване на он-лайн гласуването, но и създаването на Многомандатен избирателен район „Чужбина“, който да представя и защитава интересите на живеещите в чужбина сънародници.

Петър Стаматов, собственик на най-големия българоезичен сайт в САЩ - Eurochicago.com: С едно изречение - аз съм ЗА активното избирателно право и ПРОТИВ пасивното такова.

В 9:00 сутринта в понеделник, около час и половина до първата среща на българи от чужбина с политиците в сградата на омбудсмана, се свързах по телефона с г-жа Мая Манолова и я помолих да ме уведоми в колко часа точно и на кой етаж ще се проведе, за да присъствам и аз. Последва отговор, че тя не може да ми отговори, след като не съм в някакъв списък. Припомних й, че се познаваме добре и че е давала предизборни интервюта за Еврочикаго, но тя ми отговори, че нямала право да ми разреши да я посетя. На въпроса ми, как така тя се съгласява някой друг да ми забранява да гостувам на омбудсмана си, тя ми каза, че това зависело не от нея, а трябвало било да се обърна към Стефан Манов. Даде ми негов телефон, на който, както и очаквах, никой не отговори. Поради това, че давах кръв за болен близък човек, закъснях с около 9 мин. за началото на срещата, но на входа вече ме очакваха инструктирани служители и не ме пуснаха, защото не бях в “оня списък”. Настоях да бъда приет като журналист от Еврочикаго и отново ми бе отказано. Отново до болка познатото ни дирижиране на сценарии с предварително подбрани актьори при закрити врата. Разбира се и отразяваното в масовите медии ще бъде дирижирано и капанът ще ни бъде прикрит с благи речи! Присъстващи журналисти честно признаха, че началството решава, какво точно да бъде пуснато в ефир. Като краен резултат ще обобщя – на три пъти бях допускан и още толкова пъти изтласкван от сградата. Охраната може да се похвали – на 9-ти май 2016 г., тя защитаваше сградата по-добре, отколкото хитлеристите – Берлин преди 71 години. Все пак се надявам след този кратък мой разказ истинските патриоти зад граница, а не посочените, заедно да успеем да пробием блокадата и най-после да имаме наш общ омбудсман, а не омбудсман на специално подбрани хора, провъзгласили се сами за представители на българите зад граница от неразбираемо на какъв принцип формирани списъци, съставен от някой фактор от статуквото.