Това е въпрос, който ще си задавам навярно цял живот. А навярно ще си го задаваме и всички ние. Неотдавна се навърши една знаменателна годишнина за нас - сто и четиридесет години от избухването на Априлското въстание.
Някъде четох, че някакъв наш български учен, го оприличил на кич. Може наистина и така да се възприеме, но това ще е преднамерено и сатирично.
Априлското въстание най-точно, според мен, отразява психиката на нашия народ и тя е гениално закодирана в шедьовъра на Захари Стоянов „Записки по българските въстания”. Неотдавна БНТ повтори, за кой ли пък вече, ”Записките” на забележителния наш сценарист Веселин Бранев, филм, в който отново се натъкнах на няколко неочаквани прозрения. Първото от тях беше, когато един турски офицер запита един наш въстанал чорбаджия, който някога го бил посрещал в богатия си дом и му угаждал с какво ли не.
–Лошо ли ти беше тогава?
- Не -отвърна му българина.
- Тогава защо въстана срещу нас?
- От срам, че те посрещах така безроптно - отвърна българинът.
Това е такова откровение за нашата чисто българска психика, че просто, здраве му кажи. Ами другото - когато впрегнатите като добитък въстаници бяха накарани от турците да преминат през придошлата река и, който от тях оцелее, оцелее. И те преминаха и оцеляха, представете си. Какво по-голямо унижение за роба, каква по-голяма издръжливост и жажда за живот у него! И какви по-големи, драматични теми за размисъл върху собствената му съдба! Той е възторжен и слаб пред жестокостта, патетичен, ако го подкрепи силният, а жалък и молещ пред ятагана, готов да го посече. Който от нас, с ръка на сърцето, заяви, че никога не е изпитвал подобни чувства, а е в състояние да бъде като Ботев и Левски в определени моменти, нека се опита да го докаже. Ще му се поклоним, както се казва.
Само че ние отдавна сме съвсем други. Само че ние отдавна сме мислещи и можещи. Само че ние се опитваме да бъдем честни и почтени и искаме и от другите тъкмо това - нищо друго.
Единственото, което можем да кажем за нашия собствен народ е, че е възприемчив, ученолюбив и разумен, нещо, което неистово желаем да видим и у нашите собствени политици....
Александър ТОМОВ
